Симс, конярът, остана за миг неподвижен, обмисляйки какво да стори. Инстинктивно предчувстваше, че господарят няма да остане доволен, като научи, че годеницата му е излязла на езда.
— Има ли някакъв проблем? — попита Катрин.
— Не, госпожо — отвърна мъжът. След това се зае да оседлава конете.
Няколко от войниците на О’Нийл любопитно наблюдаваха двете жени, които изведоха конете си от конюшните. Катрин обясни на Поли правилната стойка при езда и я накара да повтори всичко.
— Точно така — рече Катрин. — А сега се качвай.
Трепереща от страх, Поли се приближи към коня си, но не можа да се качи. Стоящите наоколо войници се засмяха, което само още повече затвърди решението на Катрин. Не възнамеряваше да позволи на тези мъже да се смеят за нейна сметка.
— Ще ти помогна — рече Катрин.
— Да ми помогнете? — извика Поли. — Само ще навредите на бебето.
— Глупости! Казах, че ще ти помогна. — Гласът й не допускаше възражение, така че Поли трябваше да се подчини.
Катрин събра всичката си сила и повдигна Поли на седлото. След това с триумфираща усмивка се обърна към войниците на О’Нийл, които даваха вид, че не проявяват интерес към действията на двете жени. Накрая умело яхна своя кон.
По алеята, която водеше до конюшните, Катрин показа на Поли как да държи юздите и да управлява животното. Момичето се оказа доста схватлива ученичка.
— Остани тук и упражнявай наученото — нареди Катрин. — Аз ще пояздя малко.
— Не — възпротиви се Поли. — Вие…
Катрин пришпори коня си и не даде възможност на камериерката си за повече възражения.
Разкъсвана между грижата за господарката си и страха да тръгне след нея, Поли реши, че моментът не е подходящ за проява на страх. Тя подкара коня си, но в този момент нечия мъжка ръка улови юздите. Беше Патрик. Той я стрелна сърдито с очи и я свали от коня, а след това погледна в посоката, в която бе изчезнала Катрин. Хю препускаше като дявол след годеницата си.
Когато някой я сграбчи отзад и я свали от седлото, Катрин започна яростно да размахва ръце и крака.
— Малка глупачка — изръмжа в ухото й един познат глас.
Катрин вдигна поглед към преследвача си и видя разкривеното от гняв лице на Хю. Изглежда опознавателната й обиколка из Дъблин бе приключила преждевременно.
— Опитваш се да избягаш ли, скъпа? — попита Хю.
— И да оставя Мейв сама? — парира Катрин. Останалата част от обратния път изминаха в мълчание.
Хю се боеше в яда си да не каже нещо, за което след това да съжалява, а Катрин се цупеше и отказваше да говори.
Пред конюшните Патрик протегна ръце и свали Катрин от огромния жребец на Хю. Младата жена веднага се обърна към Хю.
— Какво си въобразяваш ти…?
Напрегнатите нерви на Хю заплашваха да се скъсат.
— Забранено ти е да напускаш имението преди сватбата ни — със заповеднически тон каза той, навеждайки се към нея. След това хвърли сърдит поглед към хората си. — Разбрано?
— Просто исках да дам един урок по езда на Поли — отвърна Катрин, ядосана от факта, че е мъмрена пред толкова хора. — Не мога да се ползвам от услугите на камериерка, която не умее да язди, — За да придаде повече тежест на думите си, тя тропна с крак.
— Опасно е да се отдалечаваш. Търлаф може да те отвлече.
— Защо нямам късмета онази с косата да отвлече теб? — Катрин понечи да мине покрай него, но пръстите му я стиснаха над лакътя.
— Не смей да ме удряш! — извика тя и потръпна.
— Да те удрям? — изненадано повтори Хю — За чудовище ли ме смяташ? Защо мислиш, че ще те ударя?
„Защото Шон го правеше“ — каза си наум Катрин.
В съзнанието й отново нахлу спомена за онзи ужасен ден в тъмницата на Дънганън. Мъжът й я бе бил толкова жестоко, че тя изгуби второто си дете. А сега пред нея стоеше един друг О’Нийл, който й беше бесен.
„Шон“ — проблясна в съзнанието на Хю. Чичо му изглежда не бе пестил юмруци. Макар и малката вещица да заслужаваше добър урок, на него му бе противна мисълта да вдигне ръка срещу жена.
При мисълта за всичко онова, което годеницата му е трябвало да изтърпи по време на съжителството си с чичо му, в кафявите очи на Хю се изписа състрадание.
— Поне мисли за това, че бременността ти изисква да бъдеш по-предпазлива от обикновено — тихо каза той накрая.
Заслепена от гняв и честолюбие, Катрин не забеляза изписаната на лицето му загриженост.
— Безпокойството ти е наистина безпочвено. Кой по-добре от мен би могъл да знае кое е най-добро за детето ми?
— Това, че си родила едно дете — отвърна Хю, — все още не те прави експерт в тази област.
— А колко деца сте родил вие, господине? — хапливо попита тя. — Аз съм бременна за трети път.