— За трети? Какво се случи с второто дете?
— Паднах — наперено отвърна тя и се опита да прогони ужасния спомен. Не желаеше да падне духом пред всички тези хора.
— От някой кон ли? — попита Хю в желанието си да спечели надмощие, но веднага съжали за думите си.
Катрин потръпна, сякаш я бяха ударили.
— Досегашният ми живот не те засяга.
— Нека се разберем, госпожо — сухо рече Хю. — От сега нататък шиенето на бебешки дрешки ще е най-напрегнатото ти занимание до раждането на детето.
— Върви по дяволите. — Катрин понечи да се отдалечи.
— Къде отиваш?
— Простете, господине, може ли двете с Мейв да се разходим из парка?
— Разбира се.
— Добре. — Без нито дума повече, Катрин се обърна и се отдалечи.
Няколко мига Хю остана неподвижен, вперил поглед в полюляващите се хълбоци на младата жена, след което развесели хората си, изкарвайки гнева си на Патрик.
— Дай няколко урока по езда на Поли — нареди му той. — Госпожа Катрин иска камериерка, която умее да язди.
Ругаейки наум, Патрик стрелна с очи плахо усмихващата се Поли. Когато погледът му спря на пищните й гърди, Патрик се ухили широко. Всъщност тази задача не бе чак толкова неприятна.
Все още в костюма си за езда, Катрин седна в тревата и се облегна на едно дърво. Тя затвори очи и дълбоко вдиша сладкия мирис, който се носеше във въздуха.
„Аз съм пленница на Хю“ — размишляваше наум тя. Дори и да разполагаше с всички удобства, които можеше да си представи, тя си оставаше затворница.
Катрин отвори очи. Пред нея стоеше Мейв и й подаваше някакъв подарък. Катрин се смя, докато по страните й не рукнаха солени сълзи и не се задъха. Момиченцето държеше в ръка отглежданите с толкова любов цветя на Хю, които бяха отскубнати направо с корените. Катрин ги взе и ги сплете на венец, които след това тържествено сложи на главата на дъщеря си.
— Сега трябва да направим една корона и за теб — рече Мейв и се учуди на изражението на майка си.
Катрин изплете още един венец и Мейв с подобаваща тържественост положи короната от цветя върху главата на майка си.
— Трябва една и за чичо Хю — настоя момиченцето.
— Съмнявам се, че чичо Хю ще оцени една корона от цветя. Мисля, че златото му е повече по вкуса. — Забелязвайки разочарованото лице на дъщеря си, Катрин добави: — Но от друга страна, сигурно временно би я приел. — Когато лицето на Мейв се разведри, Катрин се залови за работа.
Хю работеше сам в кабинета си, когато на вратата се почука. Появи се Пег, която обясни:
— Лорд Фицджералд и госпожица Фиона са тук.
— Въведи ги при мен, Пег — Хю се надяваше Фиона Фицджералд да не му създава неприятности във връзка с Катрин. Той посрещна гостите си на вратата на кабинета, поздрави ги със сърдечна усмивка и ги покани да влязат.
Въпреки напредналата си възраст лорд Фицджералд бе хубав слаб мъж с напълно побеляла коса. Заради изключителната си интелигентност той бе уважаван член на дъблинския парламент. Единствената му слабост бе прекомерната отстъпчивост, която проявяваше към едничкото си дете.
Накичена като принцеса, Фиона Фицджералд бе олицетворение на женската красота. Тъмнокафявата й коса, сапфиреносините очи, пълните розови устни и мраморнобяла кожа я превръщаха в мечта за всеки мъж и муза на всички стихоплетци. Красотата й обаче бе помрачена от изключителното й високомерие — естествена последица от прекалените грижи и отстъпчивост от страна на баща й.
— Простете, че нахлуваме така — извини се лорд Фицджералд, — но след като получихме поканата за сватбата ви, Фиона настоя да се запознаем с бъдещата ви съпруга. Скоро ще разберете, момчето ми, колко трудно е човек да е противопостави на жена, която си е наумила нещо.
— Малко по малко започвам да разбирам колко истина има в думите ви — отвърна Хю, който си спомни за желанието на Катрин да язди. — Седнете, моля.
Лорд Фицджералд и дъщеря му седнаха пред камината, а Хю донесе още едно кресло.
— Ще наредя да повикат Катрин — рече той и понечи да излезе.
На вратата се сблъска с Катрин и Мейв. Преди да успее да каже каквото и да било, Мейв бе поставила венеца на главата му, а Катрин прихна да се смее и дълго не можа да се успокои.
— Прислугата ти винаги ли е толкова разпусната?
— О! — Катрин погледна скришом в кабинета. — Не знаехме, че имаш гости.
Хю пое Мейв от ръцете й.
— Бих искал да ти представя лорд Фицджералд и дъщеря му, госпожица Фиона.
Катрин се поклони пред лорда, след това хвърли скрит поглед към Хю. Венецът се бе килнал на една страна. С небрежен и интимен жест тя махна венеца от главата му и приглади една от немирните му къдрици. След това седна в креслото до него. Катрин погледна усмихнато Фиона и остана изненадана от неприкритата омраза, която струеше от хубавите сини очи на младата жена.