— Желая ви много щастие — поде лорд Фицджералд, очарован от благородната красота на годеницата на О’Нийл. „Ще ми се да бях трийсетина години по-млад“ — помисли си той и с благодарност прие подадената му от Хю чаша с уиски.
— Покойният ви баща бе граф Базълдън, права ли съм? — попита Фиона, докато пронизителният й поглед търсеше някакъв недостатък във външността на жената срещу нея.
— Да, брат ми наследи титлата му — лаконично отвърна Катрин, която се чувстваше изключително неловко от този неприкрит разприт.
— Преди време, в Лондон, се запознах с Хю — рече Фиона и го дари със сърдечна усмивка. Когато се обърна към Катрин, лицето й придоби необикновено студено изражение. — Двамата с него прекарахме заедно много часове.
Хю се въртеше неловко в креслото, а лорд Фицджералд се покашля.
Забелязала напрегнатата ситуация, Катрин се запита какво ли е имало между Фиона и Хю. От тази мисъл стомахът й се разбунтува.
Зарадвана от смутеното изражение на другата жена, Фиона продължи нападението си:
— Всъщност — обясни тя, — баща ми очакваше двамата с Хю да се оженим.
Лорд Фицджералд и Хю О’Нийл се покашляха едновременно, привличайки вниманието на дамите.
— Добро уиски — рече лордът. — Всъщност, малко силно за моя вкус.
— Да — съгласи се Хю.
Катрин мислеше за думите на ирландката и не откъсваше очи от Хю, за да го накара и той да я погледне.
Хю не го стори. Обръщайки се към красивата си съперница, Катрин рече:
— Като англичанка аз много се гордея с родината си. Откакто съм в Дъблин ми направи впечатление, че градът е доста мръсен — пълен с нечистотии.
Подчертавайки думата „нечистотии“, на устните й трепна усмивка.
Това неприкрито оскърбление накара лицето на Фиона да се разкриви от гняв. Лорд Фицджералд се задави и изплю последната глътка уиски обратно в чашата си. Хю преглътна една усмивка и се намести по-удобно в креслото си. Английската роза имаше остри бодли и умееше добре да се брани.
— Много ме заболя, когато научих за смъртта на бившия ви съпруг — предприе плах опит да смени темата лорд Фицджералд.
— Кой беше бившият ви съпруг? — попита Фиона.
— Шон О’Нийл. — Гласът на Катрин бе само измъчен шепот.
— Шон О’Нийл! — изписка Фиона. — Но той е мъртъв едва от три месеца!
Лицето на Катрин се покри с руменина, а очите й помръкнаха от болка. Хю я наблюдаваше с безпокойство.
Въпреки че забеляза нежната му загриженост, Фиона продължи коравосърдечно:
— Трябва да ви предупредя, скъпа. Новината за повторната ви женитба толкова скоро след кончината на първия ви съпруг ще даде храна на злите езици в Дъблин. При това да се омъжите за племенника на покойния си съпруг… Хората ще кажат, че дъщерята на един граф би трябвало да притежава повече чувство за благоприличие. — След това с невинен вид тя изрецитира театрално: — Скъпа моя, каква безскрупулност. Представете си само, толкова кратък траур.
— Простете, ако съм засегнала чувството ви за приличие, госпожице — отвърна Катрин и се изправи толкова рязко, че Фиона се сниши в креслото си. — Трябва да ви уверя, че графските дъщери получават възпитание, което на вас вероятно ви липсва. Ако ме извините… — Катрин улови за ръка дъщеря си и гордо напусна кабинета.
— Как смееш! — скара се лорд Фицджералд на дъщеря си.
— Нещо лошо ли съм казала? — Фиона погледна баща си с най-невинния си поглед.
Хю се изправи гневно.
— Трябва да се погрижа за Катрин. Пег ще ви изпрати.
— Наистина съжалявам — извини се лорд Фицджералд.
— Вината не е ваша, господине — рече Хю и се обърна към Фиона. — Злобният ти характер помрачава ефекта от красотата ти. Приятна вечер.
Хю се боеше от онова, което го очакваше и с натежали като олово крака се заизкачва нагоре по стълбите, проклинайки наум Фиона Фицджералд. Катрин тъкмо бе започнала да приема живота в дома на О’Нийлови и да извлича радост от него. Сега навярно щеше да му се наложи да започне всичко отначало.
„По дяволите Фиона и Шон О’Нийл!“ — изруга той. Бракът на Катрин с чичо му предизвикваше у него несъзнателен гняв.
Хю почука на вратата на спалнята на Катрин, но не получи никакъв отговор. Почука повторно. Отново никакъв отговор.
Без да чака повече, той отвори вратата. Катрин стоеше с гръб към него и гледаше през прозореца. Той прекоси стаята и застана до нея.
Младата жена се държеше така, сякаш не го забелязваше.
Хю протегна ръка и нежно докосна лицето й, за да я накара да го погледне. По бузите й се стичаха сълзи. Хю ги изтри с пръсти.