Различила чифт черни ботуши пред храста, Катрин затвори очи. Когато отново ги отвори, ботушите вече бяха два чифта..
— Казах, веднага излизайте.
Мейв изпълзя усмихната иззад храста и се ухили на Хю и Патрик.
— Ти спечели, чичо Хю — извика тя. — Сега е твой ред да се криеш и да бягаш към Дъблин, а ние с мама ще те търсим. Ще затворим очи и ще броим до десет.
Все още зад храста, Катрин въздъхна ужасено. Мейв току-що бе направила извинението й на пух и прах.
— Ще продължим играта утре — обясни Хю на детето. — Вече е време за вечеря. Патрик, нека Поли отведе Мейв в къщата.
Патрик протегна ръка към момиченцето и двамата се запътиха обратно към къщата.
— Играта свърши — извика Хю по посока на розовия храст. — Излез най-сетне.
— Излизам — измърмори розовият храст. Изподрана и изцапана от главата до петите, Катрин изпълзя иззад храста. Без нито дума повече Хю я стисна над лакътя и я помъкна към къщата. Вътре, пред погледите на цялата прислуга, я тикна в кабинета си, сякаш бе някоя престъпница. Вратата се затвори с трясък след тях.
— Имаш мозък колкото врабче — тросна й се Хю, като обвинително размахваше пръст.
Катрин се отскубна от хватката му и разтри ръката си, където допреди миг я бяха стискали пръстите му. Очите й пръскаха искри.
— А ти, многоуважаеми лорде, си коварен като змия, освен това си потаен, жесток…
— Достатъчно! — прекъсна я Хю, след което се усмихна. — Имам идея. — Той посочи едното от креслата. — Седни да обсъдим въпроса на спокойствие.
— Предпочитам да остана права.
— Казах да седнеш.
Катрин седна в креслото с достолепието на кралица и грижливо приглади диплите на изцапаната си, цялата в тревички рокля. След като бе скръстила треперещите си длани в скута, най-сетне го погледна с високомерно, презрително изражение.
„Женичката наистина си я бива“ — помисли си Хю, възхитен от държанието й. Могъщи мъже се бояха от него, а това крехко създание имаше дързостта да му се противопоставя.
— Защо искаше да избягаш? — намръщено попита той.
— Защо ли…? Господине, при цялото ми уважение към вас трябва да ви помоля да помислите малко, преди да задавате глупави въпроси.
— Обясни ми — рече Хю, давайки вид, че не е забелязал сарказма й.
— Госпожица Фиона… — поде Катрин.
— Фиона Фицджералд е коварна вещица — прекъсна я Хю. — Веднъж вече говорихме за това, Кати. Уважавам желанието ти да почетеш паметта на чичо ми, но заради Търлаф не можем да отлагаме сватбата си. Освен това брачният договор вече е подписан.
— Договорите са за това, за да бъдат нарушавани — отвърна Катрин. — Но виж клетвата не може да бъде престъпвана..
— Кралицата даде благословията си за нашата женитба — излъга Хю. — Тя очаква да се оженим незабавно.
Катрин се извърна и замълча замислено. Хю премести едно кресло пред нейното, седна и взе дланите й в своите.
— Погледни ме — рече той, а когато тя го стори, попита тихо: — Толкова ужасна перспектива ли е бракът с мен?
Лицето на Катрин се разведри.
— Не.
Без да пуска дланите й, Хю коленичи усмихнат пред нея.
— Ще ми окажеш ли огромната чест да станеш моя жена? — попита той и я накара да го погледне.
Трогната от нежността му, Катрин кимна, но не промълви нито дума. Никога досега не се бяха опитвали да спечелят сърцето й.
— Добре — лаконично рече Хю, след което се изправи. Тази поза му доставяше видимо неудоволствие. — Можеш свободно да се движиш из къщата и имението, но докато не се роди бебето ти е забранено да яздиш. И ще ми обещаеш да не правиш други опити за бягство.
— Ще се задоволиш с честната ми дума? — попита Катрин, изненадана от доверието му.
— Разбира се. Имам ли я?
— Да, обещавам.
Хю я измери с поглед от главата до петите и не можа да не се усмихне на раздърпания й вид.
— Сега върви и се приготви за вечеря. Не забравяй да измиеш мръсотията от лицето си.
Дяволито усмихната, Катрин се надигна, а той я изпрати до вратата. Тя спря на прага.
— Само още нещо. — Хю чакаше търпеливо.
— Бих искала да престанеш да ме засипваш с целувки винаги, когато сме сами — рече тя.
Хю кимна в знак на съгласие.
— Дай ми дума.
— Заклевам се да не те засипвам повече с целувки…
Приемайки обещанието му, Катрин сведе глава и затвори вратата след себе си.
„…докато не се състои церемонията“ — каза си наум Хю. След това реши да поръча на Патрик да я наблюдава. Дискретно, разбира се.
Денят, в който трябваше да се състои сватбената церемония на Хю и Катрин, започна слънчев и топъл. След като се изкъпа, Катрин се облече с помощта на Поли и Пег, които я обсипваха с възхитени погледи и възклицания. Мейв обикаляше развълнувано около майка си.