„Магията на летен сън — иронично мислеше Катрин, — когато зли сили обладават хората и ги подтикват към безумни деяния. В моя случай най-лошото ще се случи довечера в тази стая.“
Катрин изглеждаше като прелестно лятно цвете. Бледо-жълтата й копринена рокля имаше дълги широки ръкави и квадратно деколте. Специални прорези върху полата и ръкавите откриваха копринена фуста и блуза от чиста коприна, които носеше отдолу. Скъпа златна бродерия и перли красяха деколтето. Пищната й бакъреночервена коса бе вдигната на кок, а около врата си Катрин носеше двуредна перлена огърлица със скъпоценна брилянтна закопчалка — сватбения подарък на Хю.
Някакъв шум в спалнята на Хю привлече погледите на трите жени. Пег прекоси стаята, открехна вратата едва-едва и стрелна Хю с поглед.
— Какво желаете? — попита тя.
— Госпожа Катрин… ако нямаш нищо против.
— Да, имам — отвърна Пег. — В момента е заета. — Тя понечи отново да затвори вратата, но Хю подложи крак.
— Да не би да искате да донесете нещастие на този дом, господине?
— Не.
— Тогава ни оставете. Ако младоженецът види булката преди венчавката, това носи нещастие.
— Сега не ни е до шеги, чичо Хю — намеси се Мейв и накара жените да прихнат.
След като Хю отдръпна крака си, вратата се затвори под носа му. Ругаейки наум, той се обърна и излезе от стаята си.
Патрик и Катрин стояха в малкия кораб на църквата „Сейнт Мери“ в очакване на момента, в който трябваше да се отправят към олтара. Бледа и трепереща, Катрин подскочи, когато чу вратата да се отваря.
— Време е — рече Конъл и отново изчезна.
— Ощипи се по бузите, Кати — подкани я Патрик в отговор на несигурния й поглед. — Изглеждаш като призрак.
— В деня на собствената си сватба ще ме разбереш по-добре — отвърна тя и потърка страните си с длани. — Ако трябва да бъда честна, очаквам този ден с радост.
Патрик хвана Катрин за ръка и я поведе към олтара. Тя се поколеба за миг, но хватката на пръстите му правеше бягството невъзможно. Не й оставаше нищо друго, освен да го последва.
Под погледите на гостите Катрин се отправи към украсения с цветя олтар, където Хю и отец Дън вече я очакваха. Патрик поднесе треперещата й длан към устните си, а след това отстъпи.
— Успокой се — прошепна й Хю и стисна пръстите й. Двамата коленичиха пред отец Дън.
Катрин отговаряше напълно автоматично на идващите сякаш безкрайно отдалече молитви на свещеника. Съзнанието й бе завладяно от мъчителни страхове. Беше ли вече прекалено късно да се прекъсне церемонията? Какво щеше да стори Хю, ако тя внезапно се обърне и се втурнеше към изхода?
Съзнаваше, че подобни копнежи са напълно безсмислени и погледна скришом Хю, опитвайки да се концентрира върху подобаващото му за случая изражение. Той бе хубав н умен., любезен… щедър… търпелив… целуваше се превъзходно… Спомняйки си за очакващите ги интимности, погледът й се плъзна към бедрата му.
— Госпожо Катрин? — дочу тя гласа на отец Дън.
Хю извърна рязко глава, за да я погледне. Замечтаният блясък в смарагденозелените очи издаваше мислите и. Хю с мъка подтисна усмивката си. „Тази малка лицемерка!“
— Отговори на отец Дън — прошепна Хю.
Внезапно изтръгната от бляна си, Катрин се изчерви и погледна свещеника.
— Простете — промърмори тя.
„Красива и духовита“ — помисли си отец Дън. Той се усмихна замислено и се покашля.
— Ти, Катрин Мари О’Нийл, вземаш ли този мъж, Хю Оуен О’Нийл, за свой законен съпруг?
— Да.
Отец Дън кимна на Хю.
— Сложете брачната халка на ръката на съпругата си.
Хю понечи да последва поканата му, но внезапно спря. На лицето му се изписа смразяващ гняв.
Погледът на Катрин се плъзна от страховитото изражение па лицето му към безименния пръст на дясната й ръка.
В този миг се задъха и ококори очи от ужас. Тя все още носеше брачната халка на Шон!
— Съжалявам — промърмори най-сетне младата жена и бързо свали халката от пръста си, но тъй като нямаше джоб, я постави на средния пръст на дясната си ръка.
Хю й сложи своята халка, след това погледна видимо смутения свещеник.
— Тя беше вдовица — все още ядосан обясни той.
— Можете да поздравите гостите — каза отец Дън, след като ги бе обявил за мъж и жена. Когато двамата се обърнаха към гостите, свещеникът тържествено извика: — Дами и господа, представям ви лорд Хю О’Нийл и съпругата му, лейди Катрин.
„Какви ги надробих само“ — мислеше си Катрин, внезапно връхлетяна от мъчителни болки в стомаха. Сега вече нямаше спасение.
— Прости ми — отново се извини пред съпруга си тя.