— Вече е забравено — отвърна Хю. — Да не говорим повече за това. — Той постави ръката й върху своята, след това я изведе от църквата.
Огромната зала в господарската къща на О’Нийлови беше пищно украсена с цветя. На входа младата брачна двойка поздравяваше гостите.
Катрин бе облекчена и щастлива от факта, че съпругът й си бе възвърнал доброто настроение. Хю, който не пускаше ръката и, постоянно я поднасяше към устните си, докато усмихнато надничаше в очарователните зелени очи на младата си съпруга. Всеки наблюдател би нарекъл двамата „щастлива влюбена двойка“ — определение, което доста би изненадало младите съпрузи.
— Лорд и госпожа Бърк — представи Хю двойката, която току-що бе влязла. — Мои много близки приятели.
Приблизително на възрастта на Хю, лорд Бърк бе хубав и снажен мъж, чиито тъмен тен издаваше норманския му произход. Нежната и бледа госпожа Бърк, чиято напреднала бременност правеше вида й още по-болнав, бе истинска противоположност на съпруга си.
Когато двамата отминаха, Хю обясни на Катрин, че семейство Бърк вече имат двама сина и живеят в Коноут.
Бяха пристигнали в Дъблин само за да присъстват на сватбата и възнамеряваха веднага да се върнат в къщи, тъй като всеки момент очакваха раждането на третото си дете.
Когато на входа се появиха лорд Фицджералд и дъщеря му, Хю загрижено стисна дланта на Катрин.
Роклята на Фиона бе с цвета на очите й, а предизвикателното деколте откриваше голяма част от гърдите. Около врата си носеше скъпоценна огърлица от сапфири и диаманти, чиито блясък привличаше мъжките погледи с магическа сила и ги подканяше да спрат върху копринената й кожа. Катрин сравни собствените си гърди с тези на съперницата си и реши, че сравнението не е в нейна полза.
— Честито — рече лорд Фицджералд и разтърси ръката на Хю. Сед това посочи една двойка, която стоеше непосредствено зад тях. — Това е племенницата ми Айлийн и — както навярно знаете — съпругът й лорд О’Брайън.
Лейди Айлийн О’Брайън бе невероятно красива млада жена. Подобно на братовчедка си Фиона тя имаше сапфиреносини очи, косата й блестеше с очарователен златист блясък, а кожата й бе прасковено нежна. За най-голяма изненада на Катрин лорд О’Брайън спокойно можеше да бъде дядо на съпругата си. Ставаше дума за брак по сметка и с малко повече късмет госпожа Айлийн скоро щеше да бъде богата вдовица.
Напълно игнорирайки присъствието на Катрин, Фиона дари Хю с лъчезарна усмивка, но той имаше очи единствено за съпругата си.
Вицекралят на Елизабет бе сред последните гости, които им поднесоха благопожеланията си. Сър Уилям Ръсел бе мъж на средна възраст, дребен и набит. Той презираше всичко ирландско, но силно се впечатляваше от английските титли.
— Чудесен избор, О’Нийл — рече сър Уилям и се усмихна на Катрин. — Ако кралицата удовлетвори петицията ви, скоро ще бъдете почетени в Дъблинския замък като новите граф и графиня Тирон.
— Много се радваме — отвърна Хю. — Ще ни окажете ли честта да присъствате на празничната трапеза?
Сър Уилям кимна и отмина.
— Когато някой се стреми да получи титла, трябва да изпрати петиция до кралицата — обясни Хю в отговор на въпросителния поглед на Катрин. — В нашия случай това е чиста формалност.
На масата Катрин седна между съпруга си и вицекраля. Тъй като бе отвел булката до олтара, Патрик седеше отдясно на Хю, а сър Хенри — отляво на сър Уилям Масата бе отрупана с прясно опечени хлебчета, златист мед, масло и безброй гарафи с вино.
Прислужниците внесоха първото блюдо от раци, охлюви в масло и стриди. Хю сервира един рак на Катрин, а след това сложи и в своята чиния. Когато един от рицарите на О’Нийлови предложи младоженците да се хранят един друг със стриди, Катрин се изчерви. За нейно най-голямо разочарование, но за радост на присъстващите, Хю се засмя гръмко.
— Ще позволиш ли — каза той и поднесе една стрида към устните й.
Катрин си спомни друго едно сватбено тържество и замръзна. Опита се да сдържи сълзите, които напираха в очите й.
Хю докосна рамото й и я притегли към себе си.
— Какво има?
— Нищо — излъга тя и сведе очи, неспособна да устои на погледа му.
— Кажи ми какво те притеснява — нежно я подкани Хю. — Не бих искал да имаме тайни един от друг.
— Храних Шон със стриди, когато… — Забелязала колко помръкна погледът на съпруга й, тя се поколеба за миг, след което се опита да му обясни: — Споменът за ужасния край… Аз… боя се, че ти…
— Това е просто един обичай и нищо повече — обясни й Хю. — Няма причина за страх.
— Ох.
Той се наведе съвсем близо до нея и я целуна. Гостите започнаха да ръкопляскат от удоволствие, което отново накара Катрин да се изчерви.