— Мили боже — отрони се от устните на лорд Фицджералд.
— Проклятие! — промърмори лорд Бърк.
Когато видя зловещата, обезобразена от хищници глава, Хю пребледня като платно.
— Кой е това? — попита той.
Вицекралят отброи от един сандък хиляда монети и ги даде на куриера.
Секретарят съпроводи пратеника на Макдонълови до вратата.
— Не познавате ли чичо си Шон? — попита вицекралят. Без да дочака отговор, той се обърна към секретаря: — Наредете да забият главата на пика и да я изложат пред северозападната порта. Нека цял Дъблин види наказанието, което очаква всеки предател на короната.
За част от секундата Хю не можеше да откъсне поглед от поставената на масата глава, но след това гордостта на О’Нийлови взе връх и накара кръвта във вените му да кипне. Пръстите му посегнаха към кинжала, но Бърк предупредително стисна китката на приятеля си.
„Бих се отнесъл много по-почтително с Шон — помисли си Хю — и бих го погребал, както подобава на принца на Ълстър. Нямаше да позволя тялото му да бъде обезобразено. Мъжете на Ълстър имат добра памет. Тази безсмислена жестокост ще струва на англичаните повече, отколкото са готови да платят.“
— Е? — попита вицекралят.
— Най-сетне ни се удаде да се отървем от Шон О’Нийл — обърна се към Хю сър Хенри, — но вие не изглеждате особено доволен.
Вътрешно Хю скърцаше със зъби, но все пак успя да се усмихне.
— Всичко на този свят зависи от Провидението, Хенри, но съжалявам, че закъснях с отмъщението си.
Вицекралят се засмя.
— Сигурен съм, че ще преживеете това разочарование.
Дънганън, Ълстър, Ирландия
Шон О’Нийл, надеждата на бунтовно настроените ирландци, бе мъртъв. Мрачното сиво небе бе покрито с печални дъждовни облаци, сякаш и то тъгуваше за смъртта му.
Цялата в черно, Катрин Деврьо О’Нийл бе коленичила до гроба на мъжа си и се опитваше да се моли, но мислите й неизменно бягаха напред към несигурното бъдеще. Шон я бе напуснал и сега тя трябваше сама да се грижи за четиригодишната си дъщеричка и за бебето, което растеше в утробата й. Как щеше да обясни един ден на децата си, че тук, в черната земята, лежи обезглавеното тяло на баща им? Или че Шон е бил измамен от собствения си братовчед, които бе пуснал в ход интригата, завършила със смъртта на съпруга й? Но защо да крие истината от тях? И какво да прави сега? Дали да се върне при семейството си в Англия, или да остане в тази варварска страна? Все пак носеше в утробата си наследника на Шон.
— Какво да правя? — отчаяно изхлипа Катрин..
— На мен ли говориш, мамо? — попита Мейв. Дъщерята па Катрин бе умалено копие на майка си и имаше същите бакъреночервени коси и смарагденозелени очи.
— Говоря с татко — отвърна Катрин. Момиченцето се огледа, след което отново впери очи в майка си.
— Не виждам никого.
— Това не означава, че той не е тук — отвърна Катрин. — Сега не виждаш и слънцето, но все пак то е някъде горе на небето. Освен това не виждаш и малкото си братче, но то е в корема ми.
— Толкова отдавна чакам. Кога най-сетне ще мога да го видя?
— Вече ти казах — отвърна Катрин, — че ще бъде при нас през есента.
— И татко ли?
— Не, татко е на небето.
„Всъщност, няма големи шансове да е там“ — помисли си Катрин и подаде ръка на дъщеря си. След това напусна гробището, следвана от Мейв.
В двора я очакваха Патрик и Конъл О’Донъли, рицари и войници на Шон;
— Не се съмнявам — рече Конъл, — че Търлаф ще се опита да сложи ръка на владенията на О’Нийлови.
— Хю е в Дъблин — отбеляза Патрик, гледайки Катрин и Мейв да се приближават откъм гробищата. — Той има по-големи права над Тирон от Търлаф.
— Ако се присъединим към Хю — рече Конъл, — навярно ще ни се удаде да отмъстим за смъртта на Шон.
— А какво ще стане с Кати и Мейв? — попита Патрик, поглеждайки брат си с бялото на очите си. — Заклехме се да ги закриляме.
— Кати ще се върне в родината си — рече Конъл. — Дънганън не може да й предложи нищо, не и след като Търлаф се появи на сцената.
— Мислиш, ли, че Хю ще ни помогне да я отведем в Англия?
— Не зная — отвърна Конъл, — но си струва да опитаме. Ти остани тук, при Кати, а аз ще замина за Дъблин.
Мейв, която бе съзряла двамата мъже, се спусна към любимия си чичо.
— Чичо Патрик! — извика тя. Патрик я вдигна високо над главата си, при което и двамата прихнаха.
— Сега татко е на небето — рече Мейв. — А аз скоро ще видя малкото си братче… забравих кога.
— Наистина ли?
Мейв кимна.
— Мама ми каза.
— Тогава сигурно е вярно — потвърди Патрик. — Какво ще кажеш за една целувчица?