„Какво става с мен?“ — запита се Катрин. От отсрещната страна на вратата дочу някакъв шум и разбра, че Хю си ляга. „Ще дойде ли в леглото ми или не?“ — чудеше се тя, несигурна какво всъщност желае. Катрин оценяваше уважението му към чувствата й, но толкова ли непривлекателна бе, че да не се изкуши да наруши обещанието си?
Сънят я споходи бавно, избавяйки я от мъчителните мисли.
Хю лежеше в леглото си, вперил поглед в свързващата двете спални врата. Дали Катрин вече спеше, или мислите й бяха при него? Предположението, че тя би могла да мисли за Шон, накара сърцето му да се свие.
През целия ден съпругата му се бе държала сърдечно и мило. Дали не бе променила мнението си за сключената между тях сделка? Непостоянни по природа, жените имаха навика често да менят мненията си. Всичко, което трябваше да стори, бе да отвори тази врата.
А след това?
Горда и упорита, каквато бе, Катрин никога нямаше да признае, че проклетата сделка е била грешка. Или?
Не! Хю не желаеше да рискува. Нямаше желание да я принуждава към каквото и да било и да рискува да претърпи поражение.
Той дълго се въртя в леглото, преди да потъне в спасителния сън.
7
— Мамо, искам да пояздя Суут — рече Мейв, която си играеше пред камината.
— В този дъжд Суут ще се простуди ужасно — отвърна майка й.
В този дъждовен септемврийски следобед Катрин бе в много лошо настроение и сега гледаше през прозореца па салона. От устните й се отрони въздишка. Още два дълги месеца и тя най-сетне щеше да се освободи от бремето си. Поглеждайки безформеното си тяло, тя с безпокойство се запита колко още щеше да наедрее и дали след раждането ще си възвърне предишната фигура. Катрин се върна към работата си, седна отново в креслото пред камината и посегна към бебешките дрешки, които шиеше в момента.
В салона се появи Поли.
— Сър Уилям Ръсел чака долу.
— Вицекралят?
— Лорд О’Нийл и господинът ви очакват в кабинета.
— Остани тук при Мейв — нареди Катрин на Поли, докато с мъка се надигаше от креслото си. Тя оправи полите на роклята си и като се почувства прекалено безформена, за да посрещне такъв важен гост, пожела бременността й да не бе толкова напреднала.
Катрин почука на вратата на кабинета и влезе. Хю веднага стана, за да я посрещне, отведе я до едно кресло пред камината и седна на облегалката.
— Простете неуважението — обърна се Катрин към сър Уилям, — но в моето състояние реверансите са почти непосилна задача.
— Няма за какво да се извинявате, госпожо — отвърна вицекралят. — Имам превъзходни новини за вас, въпреки че днес научих и една трагична вест.
Хю хвърли кос поглед към съпругата си, а след това предупредително погледна сър Уилям, но вицекралят не забеляза това.
— Кажете ни първо лошата новина — усмихнато предложи Катрин. — След това добрата отново ще ни повдигне настроението.
— Сигурна ли си, че ще го понесеш? — предпазливо попита Хю и се взря в очите й.
— Това, че чакам дете, не означава, че самата аз съм дете, или че не мога да понеса никакво изпитание — отвърна Катрин.
Хю направи гримаса. Търпението му вече бе на изчерпване. Имаше моменти, в които Катрин се държеше като инатливо дете — нещо, което тя отказваше да признае.
— Съпругата на лорд Бърк се е споминала… — съобщи сър Уилям — при раждане… Забелязал нетактичносгга си, той замълча.
Хю и Катрин бяха пребледнели.
— Проклятие! — изръмжа Хю и угрижено се наведе над съпругата си. — Наред ли е всичко?
Видимо разтърсена, Катрин кимна. Още не й бе хрумвало, че раждането може да не протече благополучно. Хю посегна към треперещите й пръсти.
— А добрата новина? — със слаб глас попита Катрин.
— Наистина съжалявам, госпожо Катрин — извини се сър Уилям, след което усмихнато добави: — Или може би трябва да ви наричам „графиньо“?
— Какво? — в един глас извикаха Катрин и Хю.
— Нейно величество е погледнала благосклонно на петицията ви — обяви сър Уилям. — На първи януари догодина сте поканени в Дъблинския замък, за да бъдете обявени за граф и графиня Тирон.
Хю се наведе и целуна Катрин по бузата.
— Благодаря — прошепна той.
Катрин му се усмихна, очарована от струящата от погледа му нежност. За миг двамата забравиха госта си.
Сър Уилям се покашля.
— Бих искал да обсъдим още един въпрос.
— Продължавайте. — Неочаквано Хю бе придобил съвсем делови вид.
— Идната пролет сър Хенри Бегнал ще пристигне в Дъблин, за да…
— Вторият ми баща? — изненадано го прекъсна Катрин.