— О, да. Съвсем забравих, че миналата година сър Бегнал и майка ви се ожениха. Или бе преди две години? Както и да е… Бегнал ще поведе войска срещу Магуайър, които, както навярно знаете, нападат хората ни в Ирландия. Хю, от вас се очаква да изпълните обещанието си и да го подкрепите… на собствени разноски.
Катрин отвори уста, за да възрази, но Хю стисна дланта й. Тя замълча със свито сърце.
— За мен е чест да подпомогна нейно величество и тъста си — обясни Хю на вицекраля. Мисълта да насочи оръжие срещу сънародниците си му бе противна, но в момента нямаше друг избор.
— Ще се погрижа за това, вестта да бъде разпространена възможно най-бързо. На първи януари в Дъблинския замък ще се състои празненство във ваша чест. — Сър Уилям им се усмихна.
Катрин вежливо отвърна на усмивката му, но на лицето на Хю не трепна нито едно мускулче.
— Има още нещо, за което бих желал да поговорим — продължи сър Уилям, обръщайки се към Хю. — На четири очи, ако е възможно.
— Позволете да се оттегля — Катрин се надигна с помощта на съпруга си и се отправи към вратата. — Боя се, че няма да смогна с бебешките дрешки.
— Скъпа моя, ако продължаваш със същото темпо да шиеш бебешки дрешки, в Дъблин скоро няма да остане син плат — пошегува се Хю.
След това се обърна към сър Уилям, който замечтано гледаше вратата, зад която току-що бе изчезнала Катрин.
— Дори в това си състояние съпругата ви е очарователна — забеляза вицекралят.
Хю се усмихна.
— Благодаря, и аз мисля така.
— Исках да кажа, че е по-привлекателна дори от много жени, които не са бременни — обясни сър Уилям. — Бременността й придава допълнително очарование.
— Какво е толкова важно, че Кати не бива да го чуе? — сухо попита Хю.
— Имам лоши новини от Англия. — Сър Уилям му подаде едно адресирано до Катрин писмо. — С оглед положението на съпругата ви, сметнах, че трябва да ги споделя най-напред с вас.
— За какво става дума?
— Хедър Деврьо, най-малката сестра на съпругата ви, трябваше да се омъжи във Франция. Корабът, с който е отплавала обаче така и не пристигнал на континента и се предполага, че е загинала. Допускам, че в това писмо на госпожа Деврьо ще намерите повече подробности. Тъй като Бегнал знаеше за положението на госпожа Катрин, той сподели в депешата си до мен за трагичното събитие и ме помоли да спомена за него изключително тактично. За една бъдеща майка подобно вълнение не е за препоръчване.
— Какво се е случило? — попита Хю и прибра писмото във вътрешния си джоб.
— Един господ знае — отвърна сър Уилям и сви рамене. — Корабът не е пристигнал във Франция. Навярно е потънал при корабокрушение.
— Проклятие! Как подобна новина може да бъде поднесена тактично? — Хю замълча за миг. — Струва ми се разумно да я споделим с Кати едва след раждането. Дори и да изложим бебето на опасност, това няма да върне сестра й. Моля ви да не споменавате пред никого за това.
Сър Уилям кимна.
— Можете да разчитате на дискретността ми.
— И кралицата може да разчита на мен — рече Хю и стисна ръката на вицекраля.
Сър Уилям се отправи към вратата.
— Ще се погрижа нейно величество да научи за това.
Останал сам, Хю извади писмото от джоба си и се втренчи в него. Как бе възможно един толкова незначителен предмет да съдържа такова трагично известие?
Трябваше ли да каже на Катрин? Ако научеше отнякъде истината за случилото се със сестра й, тя нямаше да му прости, че е скрил от нея.
Навярно в случая мълчанието щеше да се окаже грешка.
А и, реши Хю, детето бе на Шон, а не негово.
Той напусна кабинета си и се запъти към салона на Катрин. Този път почука и почака да го поканят.
Докато прекосяваше стаята, Катрин му се усмихваше от креслото си пред камината. Поли седеше в другото кресло, а Мейв си играеше на пода в краката им.
Хю съжали, че се налагаше да развали доброто им настроение.
— Поли, отведи Мейв в стаята й — нареди той на камериерката. — Бих искал да поговоря с госпожа Катрин на четири очи.
Когато останаха сами, Хю започна нервно да кръстосва пред камината. Катрин се запита какво ли пак е сгрешила.
— Какво се е случило? — наруши мълчанието тя.
Хю спря, понечи да каже нещо, но се поколеба и отвърна поглед..
„Тя ми вярва“ — осъзна той, когато погледът му спря на лицето й. Не можеше да й каже. Едно помятане можеше да погуби и нея, а той не би го понесъл.
— Е? — подкани го Катрин.
— Утре ще разговарям с две бавачки — обясни Хю. — Но на която и от тях да се спра, последната дума, разбира се, е твоя.
Катрин кимна, трогната от загрижеността му.
— В колко часа да сляза в кабинета ти?
— В десет.