— Добре, ще бъда там.
Без да каже нито дума повече, Хю напусна салона и се върна в кабинета. Пристъпи към камината, извади писмото от джоба си и го хвърли в пламъците. Щеше да сподели новината с Катрин едва след раждането. Вероятността, тя да научи истината от другаде, бе минимална.
На другата сутрин Катрин, закъсняла малко за разговора с първата кандидат-бавачка, влезе, без да чука, в кабинета на съпруга си и се настани в креслото до него. Момичето направи реверанс и отново седна.
— Това е Маги О’Мали — представи Хю пищната блондинка, която седеше срещу тях.
Катрин погледна младата жена, която бе всичко друго, освен бавачка. Осемнадесетгодишната Маги О’Мали бе руса и синеока — прекалено руса и прекалено синеока за вкуса на Катрин. Изпитателните зелени очи спряха на пищните гърди на момичето, които предизвикаха антипатията й. Когато критичният й поглед се върна на лицето на Маги, момичето се ухили. Поне не й липсваше някой зъб.
„Бракът ми може и да не е брак по любов — мислеше си Катрин, докато наблюдаваше момичето, — но жените трябва да се подчиняват на настроенията и предпочитанията на съпрузите си.“ Що се отнася до благоволението на Хю, в сегашното си състояние тя едва ли представляваше особена конкуренция на която и да било що-годе симпатична млада жена.
— Маги ни бе горещо препоръчана — тъкмо обясняваше Хю.
— Трябва да се срещнем с още една кандидатка — обясни Катрин на момичето. — Ще ви известим за решението си.
Дарявайки Хю с учуден кравешки поглед, Маги О’Мали се изправи, направи реверанс и напусна стаята.
— Е? — с надежда попита Хю.
— Не е подходяща.
— Защо пък не?
— Подобна фльорца е по-скоро за някой вертеп, отколкото за детската стая — отвърна Катрин. — Покани следващата.
Клатейки глава, Хю отвори вратата и покани втората кандидатка. Нели Дауд, около петдесетгодишна, доста пълничка жена с добродушно излъчване, влезе в стаята, клатушкайки се.
— Тя е жената, от която имаме нужда — рече Катрин.
— Тя? — сломено повтори Хю.
— Но ти дори не си говорила с нея — възрази той.
Катрин се усмихна на съпруга си.
— Нели е далечна роднина на Пег. Освен това Мейв има нужда от бавачка, която да й бъде като баба. — Тя се обърна към Нели. — Ела с мен. Бих искала да ти представя дъщеря си Мейв. — Вратата се затвори с трясък след тях.
Хю слисано впери поглед във вратата, зад която бях изчезнали двете жени, все още неспособен да осъзнае случилото се. Сравнени със спречкванията с жена му, играта на криеница с англичаните бе истинско удоволствие.
Посятото през пролетта бе пораснало и узряло. Подобно на селяните, които прибираха реколтата, през някой от предстоящите ноемврийски дни Катрин щеше да се избави от своето бреме.
През тази сива ноемврийска утрин Хю вече бе на път към парламента, когато Катрин, наедряла, но подвижна, слизаше по стълбите, за да обсъди с Пег онова, което трябваше да се свърши през деня. Докато прекосяваше вестибюла, тя опря ръка на кръста си, за да облекчи неизменните болки в гръбначния стълб.
С нетърпение очакваше раждането на бебето. Колкото по-скоро, толкова по-добре! За нея бе от особено значение да възвърне предишната си фигура преди тържественото даряване на Хю с графската титла, а до церемонията оставаха по-малко от два месеца. Изобщо не й хрумваше, че след това Хю щеше да предяви претенции за законните си съпружески права.
Катрин прекоси безлюдната зала и влезе в кухнята, където Поли и Пег пиеха греяно ябълково вино. Внезапно Катрин усети странно, но не и непознато чувство и изненадано погледна надолу към тялото си. Погледът на икономката последва нейния собствен.
— Бебето! — извика Пег и скочи от стола си. — Трябва да я отведем горе.
— Поли, изпрати Патрик в парламента, за да извести Хю — спокойно рече Катрин, щастлива, че най-сетне всичко щеше да свърши. Без да се плаши от онова, което й предстоеше, тя бавно прекоси празната зала, следвана по петите от угрижената Пег.
Вече в спалнята си, тя се съблече с помощта на Пег и нахлузи синята нощница, ушита специално за раждането за сина й. След това икономката запали огъня в камината. Когато се обърна, видя господарката си да кръстосва неуморно насам-натам из стаята.
— Веднага легнете! — изпищя Пег, която не бе на себе си от притеснение.
— Не искам да удължавам излишно мъките — възрази Катрин. — Приготви всичко необходимо.
— Твърдоглава като мъжа си — промърмори Пег, но последва нареждането й.
Скоро Хю и Партик се върнаха от парламента. Хю захвърли наметката си, изкачи стълбите, вземайки по две стъпала за едно, и се втурна в спалнята на съпругата си.