— Защо не си в леглото? — изненадано извика Хю, когато завари Катрин да стои пред камината.
— Имам нужда да се поразсея — рече Катрин, която се Обърна към него и погали разтърсвания си от конвулсии корем. — Ще ми правиш ли копания?
Хю взе дланите й в своите.
— Разбира се, сърце мое, но трябва поне да седнеш.
— Не искам да сядам — възрази Катрин. Болките се засилваха. По горната й устна избиха ситни капчици пот.
— Аз ще седна.
Хю се отпусна в креслото пред камината и я притегли в скута си. След това я обгърна с ръце. Катрин склони глава на рамото му. Седяха мълчаливо и наблюдаваха играта на пламъците в камината. Внезапно Катрин се задъха и простена, разтърсена от контракция, която бе по-силна от предишните.
— Ще извикам лекар — каза Хю.
— Не! — Катрин се усмихна с мъка. — Пег и Поли знаят какво трябва да се направи. Вече е време да легна.
— Ще остана при теб — предложи Хю, чието лице бе също толкова бледо, колкото и нейното.
— Не — възпротиви се Катрин. — Върви и потърси Патрик. Той има опит в тези неща… С него чакането ще мине по-леко.
Хю се спусна по стълбите с разтреперани колене. Досега не бе присъствал на раждане и бе потресен от болките, които трябваше да понесе родилката, още повече, че в случая ставаше дума за собствената му съпруга. Мислите му се въртяха около детето — детето на Шон, което трябваше да се появи на бял свят. Хю би предпочел неговият собствен син да наследи Тирон, но вече бе дал дума. Да наруши обещанието си би значило да изгуби съпругата си.
Вече в кабинета си, Хю кимна на Патрик и седна в едното от креслата пред камината. В отговор на подадената му от Патрик чаша с уиски, Хю само поклати глава.
— Налей на себе си.
Патрик се отпусна в другото кресло, изпразни на един дъх и двете чаши и се ухили.
— Уискито е единственото нещо, което може да направи едно раждане поносимо — мъдро рече той.
— Има жени, които умират по време на раждане.
— Някои може би — съгласи се Патрик, докато се настаняваше удобно в креслото. След това посъветва Хю: — Отпусни се, предстои ни дълго чакане.
Хю простена, сякаш той трябваше да понесе мъчителните болки, след това се изправи и посегна към гарафата с уиски. Вече няколко часа двамата ирландци седяха мълчаливо, наливаха си един на друг уиски, а мислите им бяха при Катрин, която се гърчеше в родилни мъки.
Бе станало време за вечеря, но те не забелязаха. Внезапното отваряне на вратата ги накара да подскочат.
В рамката на вратата стоеше широко ухилената Пег.
— Имаме си едно здраво момиченце — обяви тя.
— Какво? — в един глас извикаха двамата мъже.
Икономката се засмя в отговор на слисаните им лица и повтори:
— Имаме си момиченце.
Доволно ухилен, Хю скочи от креслото и плесна с ръце. Патрик и Пег го погледнаха въпросително.
— Няма да ме наследи синът на Шон О’Нийл — обясни Хю. — И няма нужда да престъпвам обещанието си, за да осигуря на собствения си син полагащото му се място в обществото. — Хю почти излетя от стаята и Пег с мъка успя да го догони по стълбите.
В стаята на съпругата му го очакваше гледка, за която той не бе подготвен. В огромното легло Катрин изглеждаше нежна и крехка с плачещото бебе на ръце. При появата на Хю, тя извърна лице, но той вече бе забелязал стичащите се по бузите й сълзи.
— Ела, да ги оставим сами — рече Пег и изтика Поли в коридора.
Смръщил чело, Хю прекоси стаята и седна на ръба на леглото. Катрин сякаш изобщо не го забелязваше.
— Дай ми я — рече той и взе детето на ръце.
След това отгърна пелените и се вгледа в личицето му. Черната коса и розовата кожа недвусмислено издаваха дъщерята на Шон О’Нийл и същевременно загатваха красотата на бъдещата девойка.
— Дъщеря ни е прекрасна — рече Хю и отново загърна детето в пелените — Ще й дам всичко, което имам.
Неочаквано Катрин вдигна поглед към него. В смарагденозелените очи отново имаше сълзи, които мълчаливо се стичаха по бузите й.
Люлеейки детето на гърдите си, Хю я погледна нежно.
— Кажи ми какво те прави толкова тъжна.
— Отново не можах да родя момче. Не трябваше да се жениш за мен. — В гласа й прозвуча горчивина. — Бракът ни все още не е консумиран и може да се анулира.
— Не съжалявам за нищо и не желая никакво анулиране — отвърна Хю. — Съдбата е решила нашият син да наследи графската ми титла. Имаме предостатъчно време, за да се погрижим за това.
— Дай ми я — рече Катрин с плаха усмивка и неочаквано почувства неописуемо облекчение. Сякаш се бе освободила от огромно, непоносимо бреме.
Когато Катрин разкопча нощницата и даде на дъщеря си да суче от пищната си, налята гръд, Хю затаи дъх. Детето веднага се успокои. Малката му устица помръдваше ритмично, а пръстчетата му опипваха топлата майчина кожа.