— Подай ми перлите — помоли тя Поли.
Точно в този момент елегантно облеченият Хю влезе през вратата, която свързваше двете спални. Носеше зелен костюм от кадифе, а на кръста му висеше келтският меч на Кон О’Нийл, чиято дръжка и кания бяха инкрустирани със скъпоценни камъни.
Докато се приближаваше, Хю й се усмихваше в огледалото. Катрин се обърна към него.
— Изглеждаш пленително — каза той. Погледът му спря върху камериерката. — Зарежи перлите, Пег, и ни остави сами.
Хю завъртя Катрин в кръг, за да я огледа от всички страни, но след миг усмивката му бе заменена от неодобрителна гримаса.
— Роклята е чудесна, но не разбирам защо трябва да излагам съкровищата си пред чуждите погледи. — Гласът му трепереше от раздразнение. — Роклята не е подходяща. Веднага я съблечи.
— Но всички останали дами ще бъдат облечени в подобни рокли — възрази Катрин, обезпокоена от острата му реакция.
— Останалите дами не са мои съпруги!
— За щастие. — На лицето на Катрин неволно изгря пленителна усмивка. Прекалено пленителна. — Разбира се, че ще я съблека. — Обръщайки му гръб, тя промърмори: — Копчетата, Хю. Ще бъдеш ли така добър?
Изненадан от рядкото покорство на съпругата си, Хю протегна ръце към копчетата, но пресилено сладкият и глас го спря.
— За съжаление нямам какво друго да облека и ще трябва да си остана в къщи. Утре ще ми разкажеш всичко с най-големи подробности.
Хю замръзна за миг, след което бавно отпусна ръце. Катрин наблюдаваше реакцията му в огледалото и разбра, че е спечелила.
— Хм! Имаш цял гардероб с дрехи, но сега не бива да губим време. — След това добави навъсено: — Изглежда ще се наложи да прекарам цялата вечер до теб, за да те държа изкъсо.
Катрин се обърна към него и го целуна по бузата.
— Имам подарък за теб — каза той и извади от джоба си инкрустирана със скъпоценни камъни кутия.
Катрин я пое в дланите си, удивена от безценните камъни и фината изработка.
— Благодаря. Ще я пазя като очите си.
— Подаръкът е вътре, глупаче.
Катрин се изчерви, засрамена от глупавото си държание, и отвори кутията. Вътре имаше великолепна огърлица от смарагди и диаманти.
— О! — отрони се от устните на Катрин. — Аз… аз… не зная какво да кажа!
Хю реши, че колието решително е опростило задачата му.
— Позволяваш ли — той взе огърлицата от ръцете и я постави на шията й.
Видял смарагдите да блестят върху приканващо разголените й гърди, Хю с мъка успя да скрие възбудата си. Дланите му се плъзнаха по мамещата кожа на съпругата му, след това нежно докоснаха раменете й.
— Благодаря — промърмори смутената от допира му Катрин, — но аз нямам подарък за теб.
— Вече ме дари с нещо безценно — титла и семейство.
Трогната от думите му и изгаряща от желание да напрани нещо за него, Катрин рече:
— Бих искала да ти дам много повече.
— Щом е така, ще помисля какво желая най-страстно — отвърна Хю — и ще го споделя с теб.
Осъзнала двусмислеността на думите му, Катрин усмихнато го улови под ръка.
Голямата бална зала на Дъблинския замък се бе превърнала в калейдоскоп от блестящи и преливащи се цветове, благородниците на Дъблин и техните дами бяха облекли най-пищните си дрехи и бяха сложили най-скъпоценните бижута, за да засвидетелстват уважението си към О’Нийлови. Когато Хю и Катрин се появиха, в залата настана тишина и всички погледи се впериха в тях. Церемониал майсторът на вицекраля се обърна към изисканото общество.
— Дами и господа — обяви той, — граф Тирон и съпругата му.
Избухнаха аплодисменти. Вицекралят сър Ръсел излезе напред и отведе Катрин и Хю към отсрещната част на залата, където щяха да приемат поздравленията на присъстващите.
— Напитки се предлагат в съседната зала — обясни той, вперил поглед в деколтето на Катрин. — Голямата бална зала е предназначена за танци. Ще ни окажете честта да откриете празненството, нали?
Хю поведе Катрин към дансинга. Когато музиката заглъхна, сър Уилям помоли Катрин за следващия танц. Развеселена вътрешно, тя се запита как щеше да я държи изкъсо съпругът й. Докато танцуваше със сър Уилям, наблюдаваше с половин око друга една двойка — Хю и Фиона, която често поглеждаше към нея и й се усмихваше подигравателно.|
Хю забеляза лорд Фицджералд да кани Катрин за следващия танц. Тъй като по всичко личеше, че Фиона няма да го пусне така лесно, той се съгласи на още един танц с нея, след това отново потърси с поглед съпругата си.
— Честита титла — каза Фиона, опитвайки се да привлече вниманието му върху себе си.