— Благодаря. — Погледът на Хю спря върху щедро изрязаното й деколте. — Тази вечер изглеждаш очарователно.
— Толкова съм разочарована, че не можахме да задълбочим познанството си — изгука Фиона с недвусмислено подканящ тон.
Погледът на Хю се плъзна от лицето към гърдите й и мъжествеността му се втвърди, сякаш пробудена от дълъг сън. Хю прокле наум най-напред неспособността си да се владее, а след това и Катрин. „Недосегаемата ми съпруга е истинско мъчение — помисли си той, — но тази вечер ще сложа точка на играта на криеница. Тази целомъдрена червенокоса вещица няма да си играе повече със сърцето ми. Нито с други части па тялото ми.“
Когато музиката заглъхна, двамата с Фиона се приближиха към Катрин и лорд Фицджералд. Един поглед към съпругата му бе достатъчен за Хю, за да разбере, че тя не одобрява избора му на партньорка. С надеждата, че изкусният му план не се е провалил, той помоли Катрин за следващия танц. В този миг се появи сър Уилям Ръсел.
— Трябва да поговоря с вас — обърна се той към Хю, който прокле наум лошия си късмет. — Лорд Фицджералд, разбира се, може да ни придружи, ако желае. — Обърнат към
Катрин, Хю измърмори някакво извинение и я остави на Фиона.
— Поздравления — просъска Фиона след отдалечаването ма мъжете.
— Благодаря, госпожице Фиона — отвърна Катрин.
Фиона, която дори не се опитваше да скрие омразата си към Катрин, впери сините си очи в нея.
— Имах предвид раждането на дъщеря ви — каза тя, подчертавайки думата „дъщеря“.
— Шана е вече на два месеца — отвърна Катрин, която се опитваше да не изгуби кураж.
Решена да използва докрай ситуацията, Фиона продължи невъзмутимо.
— Хю навярно вече се безпокои дали би могъл да има син от вас, който да наследи графската му титла.
Очите на Катрин проблеснаха хладно. Тя пристъпи заплашително близо до тъмнокосата красавица, но точно в този момент мъжете се върнаха.
— Ако нямате нищо против, бих желал да отвлека съпругата си за малко — рече Хю, който надушваше опасността. След това внимателно, но неумолимо я отведе.
— Търлаф ни честити — каза той.
— Честитка от Търлаф?
— И предупреждение, че той все още е глава на О’Нийлови. — Хю грижовно стисна дланта й. — В отговора си до него изразих надежда, че ще прояви същата добронамереност и когато оглавя рода.
— Провокациите по адрес на Търлаф едва ли ще донесат нещо добро — усъмни се Катрин.
— Довери ми се — каза той и я притисна по-плътно към себе си. — Уверявам те, че ти и децата ти сте в безопасност.
— Няма да можеш да ни закриляш, ако постоянно си зает с Фиона.
— Думите ти подозрително ми напомнят ревнива съпруга — докачи я той.
— Не съм ревнива.
— Опитах се да се отърва от нея, но ти танцуваше със Сър Фицджералд.
Катрин хвърли поглед към Фиона, която сега бе наобиколена от няколко млади мъже.
— Сигурно двамата с баща й са го скроили.
Хю се засмя тихо.
— Няма от какво да се боиш, мое съскащо писенце. Фиона е зъл дух, търсещ някой благородник, който е достатъчно млад, за да й направи дете.
Подсмихвайки се скришом, Катрин отвърна поглед. Когато отново погледна съпруга си, той я дари с пленителната си усмивка.
— Какво ще кажете, свлетлейши графе? — подигравателно попита тя. — Дали да не вземем съдбата на госпожица Фиона в свои ръце?
— Говориш с недомлъвки, мой английски сфинксе.
— Хей там. — Погледът на Катрин се обърна във въпросната посока. — Лорд Бърк е почтен, изключително привлекателен мъж, а освен това и достатъчно млад, за да укроти нашата дама.
— Чудесно хрумване. — Хю се ухили на хитроумния й план. — Да опитаме ли?
Висок и добре сложен, лорд Бърк бе внушителен мъж с прелъстителни тъмни очи. Тъмносиният му костюм подчертаваше изящната му външност и издаваше в негово лице богатия аристократ.
Когато се приближиха към лорда, Катрин разбра какво толкова силно привличаше жените у него. Тайно се надяваше планът им да не успее. Ако Фиона Фицджералд наистина спечелеше сърцето на този прекрасен мъж, това би значело, че на този свят няма никаква справедливост.
— Радвам се да те видя, Майкъл — поздрави приятелят си Хю.
— Съболезнования за сполетялото ви нещастие — рече Катрин.
— Благодаря. — Бърк й се усмихна. — Наруших траура си, за да ви честитя титлата.
— Благодарни сме ти за това — отвърна Хю.
— В Дъблин ли са синовете ви? — попита Катрин. — Сигурна съм, че дъщеря ми Мейв ще се радва да се запознае с тях.
— Не, те останаха в къщи.
— Може би бихме могли да се сродим — подхвърли Хю. — Ние имаме две дъщери, а ти — двама сина.
— Ами да, Шана вече навърши два месеца — поде идеята Катрин. Двамата мъже се засмяха.