— Ако дъщерите приличат поне малко на майка си, идеята никак не е лоша — рече Бърк.
Катрин се изчерви.
— Обещах на дъщерята на Фицджералд един танц — рече Хю, сякаш току-що му бе хрумнало. — Майкъл, би ли правил компания на Катрин?
— С удоволствие — Бърк се усмихна на Катрин, която отвърна на усмивката му.
За част от секундата Хю се поколеба дали наистина да я остави с привлекателния си приятел, но в крайна сметка реши да потърси Фиона.
— Сигурно е ужасно тежко да загубиш любим човек — рече Катрин. — Навярно госпожа Бърк много ви липсва.
— За синовете ми е изключително трудно.
— А за вас? — откровено попита Катрин. Думите се бяха отронили от устните й още преди да има време да помисли.
Въпросът бе прекалено личен. Заради приятеля си лорд Бърк се надяваше Катрин да не е изгубила интерес към съпруга си.
— Съжалявам — извини се Катрин, ядосана на себе си заради непростимото си държание. — Не исках да бъда нетактична. Изгубила съм много любими хора и болката не ми е чужда.
Катрин отвърна поглед. Когато отново се обърна към лорд Бърк, каза, без да се замисля:
— Въпреки известни различия между нас, Хю е много мил с мен. Надявам се да живеем дълго заедно и да бъдем щастливи.
Лорд Бърк бе трогнат от думите на събеседницата си, защото в тях ясно долови безкрайната й обич към приятеля му.
„Може и да е женена вече два пъти, но все още е невинно дете — помисли си той за Катрин. — В това очарователни същество няма и капчица пресметливост и корист!“
— Двамата с покойната ми съпруга не бяхме особено близки — призна Бърк. — Всъщност, този брак бе по желание на родителите ни.
Катрин кимна, след което смени темата.
— Познавате ли дъщерята на лорд Фицджералд, Фиона?
— Не.
Катрин даде воля на въображението си.
— Фиона е ослепителна красавица, нежна душа и отгоре на всичко винаги е в чудесно настроение. Откакто съм в Дъблин тя направи много за мен.
— И ви кара да се чувствате, сякаш цял живот сте прекарала тук — каза Бърк с любезна усмивка. Този разговор започваше да го отегчава. — Ние, ирландците, сме прочути с гостоприемството си.
— Ах, ето я и нея — извика Катрин, обърната към танцуващите. — Виждате ли Хю и тъмнокосото момиче? — След това добави: — Дамата, чието деколте привлича всички погледи.
Лорд Бърк се обърна толкова рязко, че едва не събори Катрин. Все пак успя да се овладее и да промърмори някакво извинение, но очите му не се откъсваха от невероятното видение, което танцуваше с приятеля му.
„Истинска келтска богиня — помисли си той. — Ако и отблизо е толкова привлекателна, на всяка цена трябва да я имам!“
След края на танца Хю умело, поведе Фиона през препълнената зала.
— Кати разговаря с лорд Бърк — небрежно подхвърли Хю. — Познаваш ли го?
— Не — отвърна Фиона. Щастлива от мнимия си триумф над английската натрапница, Фиона не обръщаше внимание къде я води кавалерът й.
— Трябва да се запознаеш с него — каза Хю. След това добави, снишавайки глас: — Отскоро е вдовец.
— Наистина ли? — тази новина събуди интереса на Фиона.
Когато се приближиха към Катрин и лорд Бърк, Фиона извади на показ най-лъчезарната си усмивка. Погледът й се плъзна по красивите черти на лорда, по широките рамене и стройното му тяло, а след това отново се върна на лицето. Докато й правеше някакъв комплимент, тъмните очи на Бърк блестяха. Когато пламенният му поглед срещна нейния, Фиона се почувства така, сякаш я бе съблякъл гола. Тази мисъл я накара да потръпне.
— Госпожице Фиона — поде Хю, след това се покашля, за да прикрие една усмивка. — Позволете да ви представя лорд Майкъл Бърк.
Фиона направи дълбок реверанс и грациозно подаде ръка на лорда. Когато той докосна дланта й с устни, Фиона усети през тялото й да минава гореща вълна. Прималя й от възбуда. Никога преди не бе срещала мъж, който да я привлича така неустоимо.
Обръщайки се към Катрин, Хю попита:
— Какво ще кажеш за едно питие, скъпа?
— Чудесна идея — отвърна Катрин и го улови под ръка. Без нито дума повече, те се отдалечиха и оставиха Бърк и Фиона да се усмихват мълчаливо — но и пламенно — един на друг.
Остатъка от вечерта Хю и Катрин прекараха в танци, наслаждавайки се на успеха си. Нишката на любовта, която ги оплиташе все по-здраво и бе очевидна на всички, оставаше скрита за тях. От време на време наблюдаваха изисканото общество — в това число и Бърк и Фиона, които имаха очи само един за друг.
Опиянена от вълнението и от изпитото вино, Катрин дръпна Хю в един отдалечен ъгъл.
— Вече е късно — високо прошепна тя, — Шана сигурно е изгубила търпение.