— Малката навярно е наследила темперамента на баща си — сухо рече Хю. — Нели ще се грижи за нея, докато се върнем.
— Но аз трябва да я накърмя… гърдите ми са пълни с мляко и ме болят ужасно — оплака се Катрин.
Хю се засмя тихо. Болката в гърдите й навярно можеше да се сравни с тази в неговите слабини. Той повдигна брадичката й и се взря в искрящите зелени очи.
— Ти си необикновено красива, графиньо моя.
— А ти, светлейши ми графе, притежаваш превъзходен вкус — дяволито отвърна Катрин и му намигна.
— Как се чувстваш? Раждането бе съвсем неотдавна…
— Напълно съм възстановена от раждането на Шана. Само гърдите ме болят.
— Чудесно! — При мисълта за онова, което им предстоеше тази нощ, Хю едва не потри ръце. — Искаш ли да си тръгваме?
Без да забележи похотливите му намерения, Катрин кимна и двамата си запроправяха път през множеството. На входа на огромната зала бяха спряни от лорд Фицджералд, които развълнувано ги попита:
— Виждали ли сте Фиона? Не мога да я открия никъде.
— Преди малко я видях с лорд Бърк — отвърна Хю и двамата с Катрин размениха многозначителни погледи.
Тя рече:
— Лорд Бърк навярно я е изпратил до къщи.
— Няма причина за безпокойство — добави Хю. — Бърк ще се грижи добре за нея.
— Навярно сте прав — след кратко колебание реши лорд Фицджералд. — В кабинета на вицекраля тече интересна игра на карти. Ако видите Фиона, кажете й, моля, че може да ме намери там. — Когато възрастният мъж се отдалечи, Катрин и Хю избухнаха в звучен смях.
Опиянена от виното и от романтичните си чувства, Фиона се наслаждаваше на възбуждащата близост на изключително приятния, мъжествен и невероятно богат мъж до себе си. Бе се притиснала към него, макар и да знаеше, че подобно поведение не подхожда на една изискана млада дама. Фиона усърдно се съпротивляваше на тази мисъл. Какво толкова лошо имаше в това един мъж да я изпрати до къщи?
— Пристигнахме, красавице — рече Бърк, когато каретата спря. Той отвори вратата и слезе, след това се обърна, за да помогне на дамата. В мига, в който Фиона стъпи на земята, той неочаквано я взе в обятията си.
— Но това не е моят дом! — стъписано възкликна тя.
— Но за това пък е моят — с лукава усмивка рече Бърк.
Пищейки от гняв, Фиона направи опит да се отбранява, но незначителните й физически сили не можеха да се сравнят с неговите. Бърк, който видимо се забавляваше, я вдигна на ръце, а след това пред погледите на слисаните стражи и прислужници я понесе нагоре по стълбите към втория етаж. Горе отвори с ритник вратата на спалнята си, внесе размахващата ръце и крака Фиона и я хвърли върху огромното легло. Когато тя се опита да скочи от другата страна, стаята бе огласена от гръмкия му смях.
— Веднага ме пусни да си тръгна! — настоя Фиона. — Иначе ще бъда съсипана.
— Ти и без това вече си, сърце мое — самодоволно отвърна Бърк.
Фиона, чиито сапфиреносини очи заплашително пръскаха искри, заобиколи леглото и се изпъчи пред него.
— Ти, коварен, безсрамен… — избълва тя в лицето му и с все сила го зашлеви.
Бърк отвърна на плесницата й — всъщност повече от изненада, отколкото за да й причини болка.
Гневът й бе заменен от страх и младата жена отстъпи крачка назад.
— Ти си луд — ужасено прошепна тя и с трепереща длан докосна пламналата си буза.
Бърк я сграбчи за китката и я притисна към преливащото си от сила тяло. След това я хвърли на леглото и заповяда:
— Не мърдай.
Гневно прокара пръсти през косата си и осъзна, че бе избрал възможно най-погрешната стратегия. Седна на леглото до нея и усети как тялото й настръхна от уплаха. Взирайки се в широко отворените й очи, той каза:
— Гневът те прави още по-красива.
Тази промяна на настроението му накара Фиона да зяпне.
— Двамата с теб см приличаме, моя малка келтска богиньо — увери я Бърк с надеждата да прогони страха й. — Веднага разбирам, когато желая нещо, а теб, красавице моя, пожелах от момента, в който те видях.
— Не! — изкрещя Фиона.
Бърк обви ръка около раменете й и я привлече към себе си.
— Въпреки това, любов моя, ще те имам.
Близостта, мирисът му и допирът до напрегнатото му тяло опияняваха младата жена, а при вида на неумолимото изражение на лицето му съпротивата й отслабна.
— Баща ми ще потърси удовлетворение — предупреди го Фиона.
— Да предизвика собствения си зет? — Бърк се засмя. — Не вярвам.
— Зет?
— Да, котенце — прошепна Бърк току пред устните й и усети напрежението й да се изпарява. Вече почти бе сигурен в успеха си. — Ти ще се омъжиш за мен и ще се грижиш за синовете ми.