Мейв го млясна по устните.
— А за мен, малката? — попита Конъл.
Навеждайки се към него, Мейв докосна с устни бузата му и Патрик се ухили, развеселен от очевидната антипатия на момичето към брат му.
— Трябва веднага да обсъдим нещо — рече Патрик на Катрин.
Младата жена пое дъщеря си от ръцете му и я постави на земята.
— Бягай в къщи. Мод или Поли ще ти дадат нещо за пиене. — След като Мейв изчезна, Катрин се обърна към двамата братя и ги погледна въпросително.
— Търлаф ще се върне в Дънганън — обясни Патрик.
— Убийте го! Желая смъртта му.
— Не е толкова лесно — рече Конъл. — Търлаф ще оглави рода О’Нийл.
— Ами моето дете?
— Шон определи Търлаф за свой законен наследник и не успя да отмени това си решение — обясни Патрик. — Хората на Шон ще го подкрепят.
— Търлаф измами Шон — избухна Катрин. — Нима О’Нийлови ще се подчинят на един предател?
— Никой не може да докаже предателството — вметна Патрик. — Освен това О’Нийлови не могат да чакат, докато синът на Шон се роди и порасне. Имаме нужда от водач, за да държим англичаните в шах.
— Има ли някаква опасност за децата ми? — попита Катрин.
— Дори Търлаф не би дръзнал да стори нещо на вдовицата и децата на Шон — увери я Конъл.
— Какво да правя?
— Да запазиш спокойствие — рече Патрик, — поне докато се ориентираме накъде духа вятърът.
— Заминавам за Дъблин, за да подготвя бягството ти — обясни Конъл, — в случай че сметнеш това за необходимо.
— Не прави нищо, за което Търлаф да може да те упрекне — предупреди я Патрик, след като брат му бе отишъл да се приготви за път.
— Какво искаш да кажеш? — предпазливо попита Катрин. По-скоро би умряла, отколкото да се подчини на противния предател, който преди време се бе опитал да я изнасили.
— Искам да кажа, че трябва да престанеш с ужасиш си навик да го измъчваш.
На устните й трепна усмивка — първата от много дни насам.
— Ще се опитам — обеща Катрин, — но със сигурност няма да е лесно. Търлаф познава само блюдолизничеството и насилието.
— Ще бъда до теб — рече Патрик.
След неуморна езда няколко дни по-късно Конъл пристигна в Дъблин. Научи, че Хю живее в къщата, която дядо му Кон О’Нийл, първият граф на Тирон, бе обитавал по време на престоите си в Дъблин. Конъл се насочи към имението на О’Нийлови и след като бе казал името си на икономката, тя го пусна да влезе.
Хю се надигна от стола си и излезе иззад писалището, за да посрещне госта си.
— Е? — подкани той Конъл, който го наблюдаваше мълчаливо.
— Аз съм ваш роднина, Конъл О’Донъли от Ълстър — представи се Конъл. — Шон О’Нийл е мъртъв.
— Зная — отвърна Хю и впери поглед в непознатия си роднина. — Невъзможно бе да не видя забитата му на пика глава.
Конъл падна на колене.
— Заклевам ти се в своята и тази на брат си Патрик вярност — тържествено обяви той.
— Изправи се — рече Хю и му протегна ръка. — Брат ти винаги е бил любимец на Шон и, доколкото си спомням, имаше забележително чувство за хумор.
— Такъв си е Патрик. Винаги е готов да се пошегува, но горко на онзи, срещу когото насочи закачките си.
— Защо той не дойде лично, за да ми засвидетелства верността си?
— Патрик остана в Дънганън, за да се грижи за вдовицата и дъщерята на Шон — отвърна Конъл. — Обещахме на господаря си да ги пазим.
Пред очите на Хю изникна образът на английската красавица, от която някога бе измъкнал една целувка. Грациозна и все пак добре закръглена. Безупречно бяла кожа, по която няма нито една луничка. Блестяща коса, напомняща за огнен залез. Малко, чипо носле и заразяваща усмивка. Очарователни смарагдовозелени очи.
— Как е дамата?
Конъл сви рамене.
— Смъртта на Шон бе ужасен удар за нея. Дъщеря й Мейв е четиригодишна, а госпожа Катрин очаква второ дете.
— Някакви новини от Търлаф?
— Очакваме скоро да се появи в Дънганън и да оглави рода О’Нийл. Госпожа Катрин го мрази и навярно дори е в опасност. Преди битката при Фарсетмор Търлаф се опита да я изнасили, което охлади отношенията между него и Шон. Шон така и не се върна в къщи и нямаше възможност да избере друг наследник. Би ли ни помогнал да я отведем в Англия?
— Икономката ми ще ти даде стая, където можеш да си починеш, докато обмисля всичко — отклони въпроса му Хю с непроницаемо изражение. — Утре сутринта ще поговорим отново.
След като Пег отведе Конъл, Хю си наля чаша уиски и я поднесе към устните си. В този момент на вратата се почука. В стаята влезе сър Хенри.
— Готов ли сте? — попита англичанинът.
— За какво?
— Лорд Фицджералд ни очаква.
— Бихте ли ме извинили пред него? — каза Хю. — Току-що възникнаха неотложни семейни дела. — Забелязал въпросителното изражение на англичанина, Хю добави: — Ще ви разкажа за това по-късно, когато обмисля всичко.