— Не — извика тя и се отдръпна.
Хю пристъпи към нея, мръщейки чело.
— Какво се е случило?
— Не… не мога. — Катрин отстъпи още крачка назад.
За миг по лицето на Хю се появи израз на гняв, но той бързо се овладя и нежно погледна съпругата си. Знаеше си, че първия път ще е трудно.
— Тази вечер сама каза, че си се възстановила от раждането, съкровище — логично възрази Хю, който продължаваше да настъпва към нея.
— Не мога! — Катрин нямаше накъде вече да отстъпва, защото бе достигнала леглото. Осъзнала, че пътят за бягство е отрязан, по страните й рукнаха сълзи на гняв.
Хю стоеше пред нея, а тъмният му, настойчив поглед я накара да се вцепени. Тя го погледна безпомощно.
— Кажи ми какво те безпокои, Кати.
„Боя се — мислеше си Катрин, — боя се и съм объркана.“
Искаше да бъде обичана от един мъж заради онова, което бе, а не да се ожени и да бъде взета от някой, който просто имаше нужда от наследник за графската си титла. Но как би могла да му обясни това? Той само щеше да й се присмее…
Хю забеляза хаоса от чувства — страх, объркване, копнеж, срам, тъга — които бяха изписани на лицето й. Той стисна устни. Нима отказваше да легне с него? Или все още тъгуваше за Шон? Дали цял живот нямаше да остане в сянката на чичо си?
Гордостта най-сетне взе връх над хаоса от чувства, които бушуваха в душата на Катрин. Опитвайки се да скрие тревогата си и нежността, която изпитваше към него, тя се възмути:
— Няма да кърмя дъщерята на Шон, а след това да лягам с друг мъж.
— Друг мъж? — изрева Хю и стисна раменете й със стоманените си пръсти. — Аз съм твой съпруг! — Той я разтърси силно. Дланите му се плъзнаха по ръцете й и ги извиха на гърба й, където той лесно можеше да ги държи с една ръка.
— Шон е мъртъв, но ти си жива — простена той. След това, сякаш за да подсили ефекта от думите си, сграбчи със свободната си ръка горната част на нощницата й и грубо я съдра.
Катрин остана като вкаменена под изпълнения с копнеж поглед на Хю, който поглъщаше голотата й. Гневът му бавно се превръщаше в изгарящо желание. Когато жадният му поглед срещна нейния, Катрин бе обзета от паника и понечи да се освободи.
— Няма да позволя жена ми да ми отказва каквото и да било в моя собствен дом — просъска той, хвърли я на леглото, а след това я затисна с тялото си както някой хищник жертвата си.
Разтърсена от ужас, Катрин се обърна към него и посегна към лицето му, но Хю сграбчи ръцете й и ги притисна към тялото. Катрин се мяташе като полудяла. Без да изпитва удоволствие, Хю се засмя в очакване на момента, в който тя щеше да се умори, което неминуемо щеше да стане скоро.
Съпротивата на Катрин отслабваше и тя постепенно престана да се извива и да рита с крака. Остана само повдигането и спускането на гърдите й, докато се бореше да си поеме дъх.
— Сега завинаги ще залича Шон О’Нийл от мислите ти — изръмжа Хю. Устните му се притиснаха към нейните в дива, болезнена целувка, а езикът му неумолимо проникна в сладката й уста.
Преливащото му от сила тяло и настойчивата му целувка окончателно сломиха съпротивата на Катрин и разпалиха в нея пламъка на страстта. Тялото й бе разтърсено от приятна тръпка. Неспособна да се сдържи, младата жена отвърна на целувката му, а сладкият й като мед език се заигра с неговия.
Когато Хю вдигна глава, за да я погледне, Катрин засрамено отвърна поглед. Той пусна ръцете й, погали пламналите й страни и я накара да го погледне.
— Кати — промърмори Хю, забелязал желанието в погледа й.
— Ох — Катрин простена, давайки воля на дълго отричаната си страст, и протегна ръце, за да го задържи.
Хю целуна нежно слепоочията, клепачите, носа и гърлото й, след което отново обсипа устните й с целувки. Пръстите му изследваха копринено меката й кожа, а устните му се спуснаха към налетите й гърди, където спряха, за да опитат от невероятната им сладост.
Хю не бързаше и искаше да поотложи още малко победата над съпругата си, но възбудата заплашваше да взриви слабините му. Опитните му длани се плъзнаха между бедрата й и откриха извора на насладата — влажен, пулсиращ и тръпнещ в очакване.
Хю хвърли халата си настрана, разтвори бедрата на Катрин и проникна дълбоко в нея.
В същия миг от гърлото й се отрони нещо средно между стон и котешко мъркане, което окуражи Хю да проникне още по-дълбоко, след това отново и отново… Тялото на младата жена се изви като лък и тя се отдаде на първичните си чувства. Достигнаха върха почти едновременно.
Треперещ от възбуда, Хю осъзна, че победителят се бе превърнал в победен. Когато отново успя да си поеме дъх, той се изтърколи до Катрин и я прегърна нежно.