— Ще останеш ли при мен? — примоли се тя.
— Да — отвърна той, но жена му вече бе заспала.
Хю се вгледа в лицето й и осъзна, че я обича до полуда. Сломен, той въздъхна при мисълта за съпротивата на Катрин и реши, че тя все още обича Шон и никога няма да отвърне на любовта му. Изруга наум. Да й признае чувствата си към нея му се струваше почти толкова опасно, колкото оръжие в ръцете на дете.
Хю се събуди още преди изгрев слънце. Катрин спеше сгушена в него. Подобно на момче, което има нова играчка, Хю не можа да устои на изкушението да отгърне завивката. Погледът му жадно поглъщаше невероятно красивата жена, която сега бе негова. Той плъзна длани по нежната извивка на хълбоците й, а когато вдигна поглед към лицето й, забеляза, че обезоръжаващо зелените очи го наблюдават.
— Целуни ме — прошепна Катрин и го притегли към мекото си и топло тяло.
9
Зимата вече отминаваше, а животът на Катрин течеше все така еднообразно. Момичетата и задълженията на господарка на дома запълваха дните й, а нощите й принадлежаха на Хю. И въпреки че всяка нощ бяха заедно, Катрин бе неспокойна.
Съзнаваше, че е безнадеждно влюбена в съпруга си, но Хю никога досега не й бе говорил за любов. Катрин побесняваше при мисълта, че гледа на нея като на кобила за разплод, която трябваше да му роди наследник. И през ум не й минаваше, че тя също никога не му бе говорила за любов. Еднакво нещастни, всеки от двамата чакаше знак от другия, но никой не бе готов пръв да признае чувствата си.
Зимата бе донесла някои промени. След като един от хората на Хю прояви интерес към Поли, Патрик най-сетне се бе поддал на чара й. Сватбата им бе насрочена за юни.
Вестта за една друга венчавка разбуни духовете в Дъблин. Говореше се, че в нощта на януарския бал в Дъблинския замък, госпожица Фиона била изчезнала с лорд Бърк. Побеснял, лорд Фицджералд се втурнал в спалнята на Бърк и заварил дъщеря си в интимна прегръдка със знатния вдовец. След като я нарекъл повлекана, той я издърпал гола от леглото. Бърг посегнал към меча си и заплашил възрастния мъж, че ако не пусне веднага бъдещата му съпруга, ще се види принуден да използва оръжието си. Това умилостивило донякъде лорд Фицджералд, но той не се сдържал да отбележи, че първата сватбена нощ би трябвало да се състои едва след венчавката. След като уверил бъдещия си тъст, че възнамерява да насрочи сватбата за август, лорд Бърк извикал Фиона обратно в леглото. Тъй като не желаел да го провокира да променя мнението си, Фицджералд напуснал спалнята и веднага наредил да бъде изготвен брачният договор, за да го представи за подпис още на следващата вечер.
— Кати — Хю изтръгна съпругата си от бляновете, в които бе потънала, докато се разхождаше сама из градината и се наслаждаваше на първия пролетен ден.
Катрин се извърна и изненадано погледна мъжа, който стоеше до съпруга й.
— Сър Хенри! — тя повдигна полите на роклята си и се впусна към втория си баща.
Сър Хенри Бегнал протегна ръце, а от прегръдката на хлипащата Катрин едва не му секна дъхът.
— Какво е това? — попита той. — От радост ли плачеш или от мъка?
— От р-радост — не преставаше да хлипа Катрин. — Вече си мислех, че никога повече няма да видя семейството си.
— Но нали имаш съпруг, деца — рече сър Хенри. — Остави ме да те погледам.
Гледката накара сър Хенри да грейне от радост.
— Все същата си, но момичето се е превърнало в жена.
Все още с влажни от сълзи очи, Катрин обви ръце около врата на баща си — първия роднина от Англия за цели шест години.
— Да влезем вътре. Трябва да те запозная с внучките ти.
— Тя го повлече към къщата, а Хю ги последва.
На вечеря Катрин седна между втория си баща и съпруга си. Не спираше да говори и не хапна почти нищо, тъй като жадуваше за новини от Англия.
— Разкажи ми за семейството — примоли се тя и подобно па някое малко момиченце подръпна баща си за ръкава.
— Остави човека да се нахрани на спокойствие — рече Хю.
— След вечеря ще имате достатъчно време за приказки.
— Разкажи ми всичко, Хенри — настояваше Катрин, игнорирайки забележката на съпруга си. — Искам да знам всичко.
Сър Хенри се засмя снизходително, тъй като добре разбираше нетърпението й.
— Брат ти е паж в двора — поде той. — Любимец на кралицата, спокойно мога да кажа. Сестра ти Бриджит има едно дете и е щастлива със своя шотландец. Знаеше ли, че веднъж избяга от него?
— Не! — прихна Катрин, след което се обърна към съпруга си. — Виждаш ли, не съм само аз. Уседналостта не е семейна черта.
Хю се засмя в отговор на дяволитото й изражение.
— Майка ти е добре и ти желае всичко най-хубаво — продължи сър Хенри, — но все още не е прежалила Хедър.