— Не е прежалила ли? — слисано повтори Катрин.
— Тя ти писа за това още преди няколко месеца — рече сър Хенри. След това безпомощно погледна над главата й към навъсения Хю и веднага осъзна каква грешка е направил.
— Какво се е случило? — попита Катрин, която внезапно бе пребледняла като платно.
Сър Хенри посегна към дланта й.
— Корабът на Хедър е потънал на път за Франция. Няма нито един оцелял.
— Няма оцелели… — гласът на Катрин секна.
Тя се обърна към Хю, чието безизразно лице потвърди подозренията й.
Хю понечи да каже нещо, но Катрин го погледна така, сякаш бе извършил най-тежкия грях на света. Обвинително бляскащите й очи недвусмислено издаваха, че всеки опит за обяснение би бил напразен.
— Извини ме, моля те — обърна се Катрин към баща си, след което стана и напусна стаята.
В спалнята си тя облече нощницата си и освободи Поли. Неспособна да заспи, Катрин застана пред камината и се вгледа в пламъците. „Хю е знаел за смъртта на Хедър“ — повтаряше си тя. По бузите й се стичаха неми сълзи. За какво плачеше — за сестра си или за доверието, с което мъжът й така подло бе злоупотребил?
Малко по-късно Хю отвори вратата към спалнята на съпругата си. Искаше му се да можеше да върне времето. Насред стаята спря за миг и се вгледа в гърба й.
— Проклятие! — изръмжа той и пристъпи към нея. Бе възнамерявал да й предаде писмото, но в крайна сметка постъпи по най-подходящия за момента начин.
— Съжалявам — извини се Хю и сложи ръка на рамото й.
Катрин се извърна рязко и отблъсна ръката му. Не възнамеряваше да се остави да я правят на глупачка.
— Ти си знаел за случилото се с Хедър — обвини го тя, пронизвайки го с презрителния си поглед.
— Да, но… — понечи да се защити той.
— Направи ме на глупачка. Ти, потаен, коварен… — Тъй като не й хрумна никаква друга обида, която можеше да му отправи, Катрин му обърна гръб, но Хю внимателно я накара да го погледне.
— Сър Ръсел ми разказа за случилото се със сестра ти — призна той, — но аз никога не съм възнамерявал да те лъжа..
— И все пак скри истината!
— Беше бременна в седмия месец и се безпокоях за бебето — обясни й Хю. Леденият поглед на Катрин, която сякаш гледаше през него, без да го вижда, накара Хю да изгуби търпение. — Всемогъщи боже! Вълнението можеше да навреди на бебето! Нима би изложила на опасност живота на Шана, само и само за да научиш истината.
— Не — измъчено прошепна Катрин, — но… но след това…
— След това вече не посмях да ти го кажа — призна Хю. — И най-храбрите мъже понякога се държат като страхливци. Боях се да не помрача крехкото ни щастие. Затова чаках някоя удобна възможност, която така и не дойде. — Той я взе в обятията си и обърна лицето й към своето. — Вярвай ми, сърце мое, много ме боли за загубата, която е трябвало да понесеш. Съжалявам и за това, което ти причиних. Прости ми. Моля те!
— Прощавам ти — рече Катрин.
Хю нежно я целуна по устните.
— Хенри ме очаква в кабинета. За кратко време трябва да разработим стратегията си срещу Магуайър.
Катрин кимна в знак на съгласие, но смръщи чело.
— Мръщенето причинява бръчки — докачи я Хю, закачливо докосвайки с пръст носа й. След това прекоси стаята, но на вратата спря, за да я погледне настойчиво и да каже с престорена сериозност: — Надявам се, когато се върна, да те намеря в леглото тръпнеща в очакване. Само посмей да ме разочароваш, и ще трябва да понесеш неописуеми, макар и сладки, мъки.
Видял как устните на Катрин трепнаха и понечиха да се разтегнат в усмивка, Хю напусна стаята.
Само щом вратата се затвори след него, усмивката на лицето на Катрин помръкна. Младата жена седна в креслото пред камината и замислено се загледа в играещите пламъци.
— Бедната Хедър! — Катрин въздъхна. — Никога повече няма да те видя.
В мислите си се върна назад, във времето, когато все още живееше в замъка Базълдън в Англия.
Хедър, най-малката от трите сестри Деврьо, постоянно се оплакваше от факта, че единствена от цялото семейство имаше лунички, за които Бриджит безмилостно й се присмиваше. Катрин вечно трябваше да ги помирява.
Хедър бе станала свидетелка на ужасната смърт на баща им от ръката на един предател и този спомен не й даваше покой: Почти не минаваше нощ да не се събуди плувнала в пот от неописуемите кошмари, които я измъчваха.
„Може би — помисли си Катрин — нежната й душа най-сетне е намерила покой.“
Ами Хю! Гърдите на Катрин потръпнаха от дълбока въздишка. Тя обичаше мъжа си, но той никога не бе споменал, че изпитва някакви чувства към нея. А сега мислите му бяха заети с някаква военна стратегия. Също като Шон!