Обзе я смразяващ страх. Хю не биваше да взема участие в битката. Тя нямаше душевната сила да преживее още една подобна загуба. Но как можеше да го спре? Щеше ли Хю да се вслуша в предупреждението й? Щеше ли изобщо да я изслуша?
Няколко дена по-късно Хю седеше в кабинета си и се опитваше да се концентрира, но мислите му се въртяха все около съпругата му. В последно време държанието й бе станало доста странно. Няколко пъти се бе събуждал нощем и я бе заварвал будна и очевидно угрижена за нещо. Когато я попиташе какво я безпокои, тя отричаше да има какъвто и да било проблем.
Едно почукване на вратата прекъсна мислите му. Когато в стаята влезе Катрин и седна в креслото до нея, Хю се запита дали мислите му не я бяха довели при него.
— Извинявай, ако преча — рече Катрин. — Но искам да поговоря с теб по един неотложен въпрос.
Хю кимна, но Катрин отвърна поглед и нервно прехапа долната си устна. Сбирайки цялата си смелост, тя най-сетне го погледна в очите.
— Мисля… мисля, че не е твърде умно да съпровождаш сър Хенри.
Хю подтисна първоначалния си импулс да й каже, че войната е мъжка работа и попита:
— Защо смяташ така, скъпа?
Окуражена, но и объркана, Катрин се изправи и започна да крачи насам-натам из стаята. Тя се опита да си спомни всички логични възражения, които й бяха минали през главата, премери убедителността им и в крайна сметка отхвърли всичките до едно.
Хю, който бе забелязал постоянно променящия се израз на лицето й, трябваше да скрие една усмивка.
Неочаквано Катрин се обърна към него и рече:
— Не е справедливо да воюваш срещу собствения си народ. — Надяваше се да е намерила подходящия довод. — Магуайър е проблем на кралицата. Остави я да го решава сама.
— Тя това и прави.
— Как така?
— Кралицата решава проблема, като възлага на сър Хенри и на мен да воюваме срещу Магуайър.
— Не ме прави на глупачка — гневно рече Катрин. — Много добре разбираш какво искам да кажа. Това не е твоя грижа.
— Срещу титлата граф Тирон — отвърна Хю, — обещах да воювам.
— Цената е прекалено висока — извика Катрин, неспособна да овладее изопнатите си до скъсване нерви.
Хю стана и се приближи към нея.
— Никога повече не казвай, че цената за наследствените права на един мъж е прекалено висока.
— Не изопачавай думите ми.
— Въпросът е приключен. — Гласът му бе мек, но погледът му я принуди да замълчи.
По страните й рукнаха сълзи.
— И теб няма да те отмине участта на Шон. Изражението на Хю се смекчи.
— Загрижена си за мен? — попита той и я притегли към себе си.
Катрин зарови лице на гърдите му, а той започна да я гали по гърба.
— Жените винаги се безпокоят, когато мъжете им отиват на война, но какво да се прави… Трябва да отида.
Ужасена, Катрин се отскубна от прегръдката му. Думите му бяха същите като последните думи, които чу от устата на Шон, преди Патрик да върне тялото му, привързано на гърба на един кон. Страхът й се превърна в заслепяващ гняв. Изпита желание да нарани Хю и прибягна до единственото си оръжие — думите.
— Върви тогава и умри за своята кралица — тросна му се тя. — Първо Шон, а сега и ти — може би има още някой О’Нийл, който да се ожени за мен, а след това да се прости с грешния свят.
При тези думи Хю замахна и я удари. Катрин политна към вратата, но успя да се задържи на крака.
Хю й подаде ръка, но тя отвори вратата и излетя в коридора, притискайки длан към пламналата си буза.
— Кати — извика след нея той.
— Ти си същият като Шон! — дочу гласа й откъм стълбището.
Патрик. Поли и още няколко прислужници, които в момента бяха в близост до работния кабинет, не пропуснаха тези гневни думи и последвалата ругатня, изтръгнала се от устата на бясната графиня. Хю, който се колебаеше дали да я последва, се показа на вратата на кабинета и забеляза любопитната, мрачна публика на тази сцена. Общественото мнение веднага се обърна против него.
— Не съм я бил — изтърси Хю, забелязвайки Патрик. — Само една плесница.
Патрик не каза нищо, но дори само погледът му караше Хю да изпитва чувство за вина.
— Погрижете се за задълженията си! — изрева Хю и разбута зрителите. След това със задоволство изгледа прислужниците си, които побързаха да се подчинят. Всички освен един. Погледът на Хю спря върху Патрик, който все още го гледаше настойчиво.
— Тя ми е жена — рече Хю — и ще се отнасям с нея както сметна за добре. — Той се обърна и влезе обратно в кабинета, като затръшна вратата след себе си.
За миг Патрик остана неподвижен, вперил поглед в затворената врата. След това взе решение, пристъпи към вратата и почука.