— Изчезвай — изръмжа Хю.
Без да мисли за последиците, Патрик отвори вратата и влезе в кабинета.
— Казах да изчезваш.
Сякаш не бе чул думите му, Патрик седна срещу него на един стол.
— Помниш ли деня, когато Кати се опита да учи Поли на езда? Тогава я попита дали е изгубила второто си дете при падане от кон.
Хю остави перото си настрана и се обърна към мъжа срещу него.
— Да, спомням си.
— Кати изгуби сина си, защото Шон я бе пребил почти до смърт за състраданието, което бе проявила към един от пленниците му, Сорли Бой Макдонъл — обясни Патрик. — Няма да те отегчавам с подробности.
— Не знаех. — Внезапно Хю се почувства същинско чудовище. И всичко това само защото ръката му го бе подвела.
— Ако я докоснеш още веднъж — заплаши го Патрик, — ще те убия.
При тези думи Хю настръхна, постави ръка на дръжката на кинжала си и се изправи пред офицера си.
— Беше ми дал клетва.
Сега Патрик, който бе почти също толкова висок, колкото Хю, също станал от стола си.
— Дал съм клетва да закрилям Кати.
Хю поомекна и каза с извинителна усмивка:
— Ако трябва да бъда честен, мразя да удрям жени.
Кимвайки сухо, Патрик понечи да си тръгне, но гласът на Хю го накара да се обърне.
— Патрик?
Юмрукът на Хю попадна в брадата му и го запрати на пода.
— Това е задето дръзна да ме заплашваш — рече Хю и му протегна ръка, за да му помогне да се изправи. — Аз не съм Шон О’Нийл и не смей да ме сравняваш с него.
Патрик кимна и отново понечи да напусне кабинета.
В този момент Хю реши да си отмъсти истински за заплахата.
— Между другото — небрежно подхвърли той, — вчера следобед видях Поли да се разхожда в градината с Джак. Ще се жениш ли за нея или не?
Без да си даде труда да му отговори, Патрик излетя от кабинета, мърморейки под носа си:
— Тази змия. Ще сложа край на флиртовете й.
Когато по-късно същата вечер Хю влезе за вечеря в голямата зала, сър Хенри вече седеше на масата. Столът на Катрин бе празен.
След малко се появи Поли.
— Госпожа Катрин не се чувства добре и моли да вечеряте без нея. — След един многозначителен поглед към сър Хенри, тя добави: — Госпожата изрично ме помоли да я извиня пред вас, господине.
— А пред мен? — попита Хю.
— За вас не спомена нищо — отвърна Поли и излезе.
— Нещата между вас с Катрин не вървят винаги по мед и масло — забеляза сър Хенри.
— Тя смята, че не трябва да воювам срещу Магуайър — обясни Хю.
— Безпокои се за теб — заключи сър Хенри. — Майка й постъпи по същия начин, когато разбра, че заминавам.
— Кати смята, че ме очаква същата участ като чичо ми.
— О! — сър Хенри кимна. — Допускам, че има някои прилики. Не бива да забравяш, че Катрин е свикнала на сигурен и безметежен живот.
— Тя вече не е дете — възрази Хю — и трябва да приеме живота такъв, какъвто е.
— Да — съгласи се сър Хенри. — Но жените по природа са слаби. Познавам Катрин още от дете. Навярно затова ми е по-лесно да я разбера.
— Каква беше тя като малко момиче?
На лицето на възрастния мъж се появи унесено изражение, а споменът го накара да се подсмихне.
— Огромни зелени очи, почти прекалено големи за лицето й, бакъреночервена коса като слънцето по залез, кльощава като пиленце…
Хю не можа да не се засмее на това описание.
— Днес е добре закръгленичка.
Сър Хенри се усмихна.
— Забелязах.
— Винаги ли е била толкова вироглава?
— В детството си и трите сестри Деврьо бяха вироглави, но чаровни лудетини — отвърна сър Хенри. — Между другото, когато срещна чичо ти за пръв път, Катрин бе облечена като конярче.
При тези думи Хю избухна в звучен смях. Запита се какво ли си бе помислил чичо му — пословичен женкар, при своята първа среща с бъдещата си съпруга. Какво ли не би дал да можеше да види изражението на лицето му в този момент.
Малко по-късно Хю влезе в спалнята на Катрин с надеждата да я завари будна. Застана до леглото и се загледа в спящата си жена. Клепачите й бяха подути от плач. Тъй като знаеше причината за мъката й, Хю изпита угризения на съвестта.
Без съмнение я обичаше и въпреки това остана нерешително край леглото й. Трябваше ли да се съблече и да легне до нея или да я чака докато му се извини? С увиснали рамене и измъчван от угризения на съвестта, Хю се извърна и се запъти към спалнята си.
Когато се събуди на другата сутрин, Катрин откри, че е сама. Навярно съпругът й бе толкова сърдит, че не желаеше да дели едно легло с нея. Катрин реши да игнорира чувствата си към него. Така щеше да й е по-лесно, когато Патрик върнеше тялото му след някоя битка.