Вечерта Катрин отново седеше на масата между съпруга си и втория си баща. Не говореше много, но внимателно се заслуша, когато мъжете отвориха дума за предстоящата битка. Тъй като знаеше, че двамата възнамеряват да се оттеглят в работния кабинет на Хю и да останат там с часове, за да обмислят ужасното си начинание, след вечеря тя се извини и се качи в спалнята си.
След като се бе изкъпала и бе облякла една копринена нощница, Катрин освободи Поли и седна в креслото пред камината. Опита се да се отпусне и да се успокои. След малко забеляза, че някой стои до нея и я наблюдава.
Не го бе чула да влиза, но сега Хю стоеше до нея с нежен израз на красивото си лице. Сърцето на Катрин трепна от радост.
— Да? — гласът й остана хладен.
— Трябва да говоря с теб — рече Хю. След това я изненада, като коленичи пред нея и взе дланите й в своите. Измъчените му кафяви очи се взряха в нейните помръкнали зелени очи.
— Прости ми, че те ударих. Кълна се никога повече да не вдигна ръка срещу теб.
Катрин прие извинението му с бегло кимване, след което погледна към скута си, където дланите му държаха нейните. Измина един безкрайно дълъг миг, преди да отвърне нещо. Копнееше да се сгуши в обятията му и да остане така завинаги, но си казваше, че трябва да запази дистанция. Извинението му не променяше нищо. Така и така Патрик скоро щеше да донесе изстиналото му тяло. Трябваше да се подготви за това… заради децата си.
Успяла да се овладее, Катрин погледна в огряното от надежда лице на мъжа си.
— Има ли нещо друго, което имаш да ми казваш? — сухо попита тя, макар да чувстваше, че всеки момент сърцето й ще се пръсне.
— Не. — Смазан, Хю се обърна и се върна в спалнята си. Той не видя горещите сълзи, които рукнаха по страните на Катрин.
През следващата седмица чувствата им бяха подложени на сериозно изпитание. Всяка нощ Катрин лежеше сама в леглото си с надеждата Хю да дойде при нея, защото не знаеше какво трябва да стори.
Хю повече не се появи в спалнята й.
Няколко дена по-късно Катрин стоеше вътре сама и гледаше през прозореца. Долу в двора въоръжени мъже делово се щураха насам-натам и правеха последните приготовления за заминаването си. Катрин не можа да открие съпруга си сред множеството. Връхлетя я почти непреодолимо желание да изтича долу и да се хвърли в прегръдките му, но тя го прогони.
В този момент силни ръце легнаха на раменете й. Катрин се извърна.
— Тръгвам — рече Хю.
— Така ли. — Катрин подтисна мъчителното желание да вземе лицето му в дланите си и да го погали за последно.
Хю я целуна нежно по челото, след това отстъпи една крачка, за да погледне очарователното лице, което му бе станало толкова скъпо. Той отвори уста, за да каже нещо, но се отказа. Вместо това се обърна мълчаливо и излезе от стаята.
Когато вратата се затвори след него, Катрин сведе поглед към треперещите си ръце. Мили боже! Как щеше да го пусне, без да му е признала любовта си?
— Хю! — Катрин излетя от стаята, спусна се по стълбите и след миг бе в двора. Стъпките й прокънтяха във въздуха и накараха мъжете, които тъкмо възсядаха бойните си коне, да занемеят.
Щом я видя, Хю скочи от коня. Обляна в сълзи, Катрин се хвърли на гърдите му. Той я прегърна нежно пред погледите на всички.
— Моля те, върни се жив и здрав в къщи — изхлипа Катрин и зарови лице на гърдите му.
— Обещавам — отвърна Хю, вземайки лицето й в дланите си.
След това се наведе към нея и я целуна, влагайки в тази целувка цялата си обич. Стояха толкова плътно прегърнати, сякаш светът край тях не съществуваше. Устните им се сляха, а пламенната им целувка сякаш нямаше да има край.
— Мисля, че никога няма да се върнем, ако най-сетне не тръгнем — прозвуча ироничният коментар на Патрик.
При тези думи на своя офицер войниците прихнаха.
Хю с нежелание откъсна устни от тези на съпругата си. Той поднесе дланите й към устните си и нежно ги целуна. За миг двамата впериха погледи един в друг и не можеха да се наситят на гледката.
— Ако се забавим още малко — отново се обади Патрик, — ще стана прекалено стар, за да воювам. — Чакащите войници отново избухнаха в оглушителен смях.
Хю размени с Катрин още една кратка целувка, след това се метна на коня и изръмжа:
— Върви по дяволите, Патрик.
Катрин дълго стоя в двора и гледа след войниците, докато те не се изгубиха от погледа й.
Макар и да бе окуражавана и подкрепяна от домашните, за Катрин дните след заминаването на Хю минаваха мъчително бавно. Занимаваше се предимно с дъщерите си, но настоя да вземе участие и в подготовката на сватбата на Поли и Патрик.
Мадам Бюжо, която бе натоварена от Катрин с ушиването на сватбената рокля, стана чест посетител в имението на О’Нийлови. Поли се възпротиви на тази идея, но Катрин настоя с довода, че това ще бъде сватбеният й подарък.