Всъщност дните, в които мадам Бюжо идваше за проба, внасяха малко промяна в еднообразното им ежедневие. От стаята на Катрин се носеше женски смях, докато мадам Бюжо разказваше последните скандали из Дъблин. Възрастната жена бе информирана от първа ръка за всичко, което се случваше в изисканите домове. Между нея и графинята се установиха сърдечни отношения. Мадам Бюжо често мъмреше Пег и Поли, че не се грижели добре за господарката си, тъй като от грижи Катрин бе отслабнала, а под очите й се бяха образували тъмни кръгове.
Около месец след заминаването на Хю, една вечер Катрин тъкмо вземаше вана, опитвайки се да забрави грижите, когато на вратата се появи задъханата Пег.
— Г-графът с-се в-върна — заекна икономката. — Долу в двора.
Катрин изскочи от ваната.
— Поли, дай ми една кърпа.
Поли й подаде кърпата, която Катрин нетърпеливо дръпна от ръката й. Двете жени ужасено гледаха как Катрин се загърна в кърпата и завърза двата й края на гърдите си.
— Какво правите? — най-сетне успя да си възвърне дар слово Поли.
Без да й обръща внимание, Катрин прекоси стаята и се впусна към вратата, но икономката й препречи пътя.
— Не можете да слезете в този вид — настоя Пег.
— Отдръпни се от пътя ми, иначе утре можеш да си търсиш нова работа. — Клатейки глава, Пег отстъпи встрани и проследи с поглед господарката си, която полугола се втурна надолу по стълбите.
Катрин достигна вестибюла точно в момента, в който Хю влизаше в къщата, съпроводен от вицекраля, сър Хенри Бегнал и Патрик. Смутени от вида й, мъжете застинаха на място.
Без да забавя крачка, Катрин стисна с едната си ръка свличащата се кърпа и се хвърли в обятията на съпруга си. Хю притисна устни към нейните.
След малко той най-сетне успя да сложи край на първата целувка, огледа необичайното облекло на жена си и като отметна глава назад се засмя:
— Струва ми се, че по време на отсъствието ни модата се е променила.
Очите на Катрин грееха от радост.
— Победихте ли?
— Да, победихме. — Хю я понесе на ръце през вестибюла. Сега си спомни за останалите и се обърна. — Настанявайте се удобно в кабинета ми. Веднага се връщам.
Сър Хенри се забавляваше от ужасения вид на лицето на вицекраля.
— Достойна дъщеря на майка си — каза той. — Френската кръв кипи във вените им.
Хю нареди на посрещналата ги на стълбите Пег:
— Сервирай на гостите ми нещо за ядене и пиене. — Погледът му спря върху Поли. — Засрами се, Поли. Още ли не си наметнала някоя кърпа и не си се хвърлила на врата на Патрик? — докачи я той.
Опиянена от радост, Катрин обсипваше с целувки врата и лицето на мъжа си. Хю я отнесе в спалнята си и затвори вратата с крак. След това я остави върху леглото си и свали кърпата от тялото й. Докато й се любуваше, от устните му се отрони сладострастна въздишка.
— Целуни ме — рече Катрин и обви ръце около тялото му.
Завладян от нежност, Хю притисна устни към нейните, които с готовност се отвориха пред настойчивия му език.
— Прости ми — с дрезгав глас прошепна Хю и започна да разкопчава панталоните си. — Не мога да чакам.
Хю се хвърли със стон върху съпругата си, която го очакваше тръпнеща от желание. Малко след това двамата почти едновременно достигнаха върха.
Надниквайки във влюбените й очи, Хю каза:
— Ще продължим по-късно. — След това, омагьосан от искрящите й, зелени очи я целуна отново. — Обичам те, моя графиньо.
— И аз те обичам, светлейши ми графе.
Хю понечи да стане но грациозните й бедра се увиха около кръста му. Катрин не бе готова да пусне и му се усмихна дяволито.
— Ти си мой пленник — обясни тя — и няма да мръднеш оттук.
— Военнопленник ли, прекрасна?
— Не, любими. Пленник на моята любов.
10
През този слънчев юнски следобед църквата „Сейнт Мери“ бе пълна с войници и прислужници на О’Нийлови, събрали се, за да присъстват на сватбата на Патрик и Поли. Катрин седеше на една от предните скамейки и очакваше Хю, който трябваше да отведе булката до олтара. Там вече я очакваха нервният годеник и свещеникът.
На церемонията бяха поканени само войниците и хората от имението, които бяха обслужвани от специално нает за случая персонал. Хю не бе жалил средства за сватбеното празненство на двамината, на които в най-голяма степен се дължеше появата на Катрин в живота му.
Сега, докато минаваше заедно с булката покрай предните скамейки, Хю намигна на Катрин. С тържествено изражение той положи дланта на Поли в тази на Патрик, но преди да се оттегли, се поклони пред офицера си и прошепна на ухото му: