Катрин сведе поглед към плоския си корем и роклята, с която бе облечена тази сутрин, й напомни нещо. Не можа да се въздържи да не се усмихне. Госпожа Фиона трябва да е била извън себе си от гняв, научавайки, че Катрин й бе отнела не само един потенциален жених, но и роклята.
Когато в стаята неочаквано се появи Хю и седна в едното от креслата, Шана вдигна поглед и посочи към него с малкото си пръстче.
— Та… те — изписука тя, горда от нарасналия си словесен запас.
Катрин потерпера. Не й бе хрумвало, че дъщеря й би могла да смята Хю за свой баща. Накрая реши, че това е в реда на нещата.
Мейв, която не искаше да остане назад от по-малката си сестра, се качи в скута на Хю и го прегърна. След това го погледна с обезоръжаващите си зелени очи:
— Чичо Хю, би ли станал и мой татко?
— Бих се гордял с това, да съм твой татко — без да се замисля отвърна Хю, — но не бива да забравяш и истинския си баща. Шон О’Нийл бе храбър мъж, истински патриот. Когато Шана порасне, трябва да й разкажеш за него. Обещаваш ли?
— Да, ще го направя — увери го Мейв с широко отворени от учудване очи. Никой досега не бе споменал истинския й баща, а спомените й за него бяха съвсем смътни.
Хю целуна Мейв по малкото чипо носле и я изпрати обратно да си играе. Сега тя бе сигурна, че не е останала в сянката на сестричката си. Хю погледна Катрин, чиито очи бяха влажни.
— За бога, Кати! Няма причина за сълзи. Освен ако не си бременна!
— Не плача.
Хю се усмихна. Подпрял глава на едната си ръка, той я наблюдаваше с полуприсвити очи.
— Щастлива ли си?
— Защо питаш? — парира тя.
— Тъй като обичаш живота на село, може би ще се чувстваш по-добре в Дънганън.
— В Дънганън?
— Днес имам среща с лорд Фицджералд и лорд Бърк — обясни Хю. — Заедно ще се опитаме да измислим как да се върнем в Дънганън.
Катрин бе объркана.
— Но… но в Дънганън живее Търлаф.
— Да, така е.
Катрин недоверчиво присви очи.
— Какво кроиш?
Хю се ухили като дяволито момче, а в очите му се появи загадъчен блясък.
— Ами, възнамерявам да оглавя рода О’Нийл — гласеше логичният отговор.
Катрин простена, ужасена от мисълта, че Хю ще влезе в разпра с Търлаф.
— Защо трябва отново да воюваш? Аз съм доволна от сегашния си живот…
— Дипломацията е за предпочитане пред всяка война — прекъсна я Хю.
— Какво общо имат Фицджералд и Бърк?
— Те ще ми помогнат да се срещна с Търлаф.
— Ти си граф на Тирон — възрази Катрин. — Защо толкова държиш да застанеш начело на О’Нийлови?
— Защото тогава ще мога да обединя останалите главатари на знатните ирландски кланове — с патос обясни Хю. — Заедно ще можем да прогоним англичаните от земята си.
Катрин го зяпна ужасено. След повече от година съвместен живот за нея той все още бе един непознат. Толкова добре се разбираше с вицекраля и останалите англичани. Никога не би помислила, че съпругът й таи такива бунтовнически мисли.
— Аз… аз… аз съм англичанка — заекна тя.
— Ако се държиш добре — усмихнато рече Хю, — за теб ще направя изключение.
Катрин не отвърна на усмивката му.
— С нищо не си по-добър от Шон.
— Чичо ми никога не е ценял особено дипломацията.
— Може би е знаел, че не си струва усилията. Наистина ли мислиш, че Търлаф ще ти отстъпи първенството в рода?
— Не. — Хю се изправи, а когато погледът му падна върху момичетата, промени темата на разговора. — Мейв е същата като майка си. Тя се настанява многообещаващо в скута ми, за да ме помоли след това за нещо, което си е наумила.
— О! — устните на Катрин се разтеглиха в измъчена усмивка.
Хю посочи с пръст към нея.
— А ти, скъпа моя, побързай да забременееш, защото иначе ще изгубя доста злато.
„Ха! — мислеше си Катрин, след като Хю бе излязъл. — С присъщата си мъжка арогантност съпругът ми мисли, че просто трябва да заповяда и аз на часа ще забременея. Изненадана съм, че още не е казал нищо за пола на детето. По-лесно би успял да накара птиците в дърветата да замлъкнат!“
Малко след това Катрин помръкна, защото страхът й от сблъсъка с Търлаф взе надмощие. Катрин с всички сили се опитваше да прогони тези ужасяващи мисли. Чувстваше се безсилна да промени каквото и да било.
Следобед пристигнаха лорд Фицджералд и лорд Бърк и като изтръскаха прогизналите си от дъжда наметки, влязоха в къщата. От кабинета се появи Хю, но сърдечният поздрав замря на устните му, когато видя, че двамата мъже не са сами. Той въпросително погледна приятеля си.
— Фиона ме помоли да дойде с нас — обясни Бърк усмихнато. — Тя би желала да посети госпожа Катрин.