Хю погледна Фиона, чието бледо лице изглеждаше напрегнато. Запита се какво ли бе намислила този път.
— Пег — извика Хю икономката, — отведи госпожица Фиона в салона на графинята. Тя е горе с децата.
Когато ирландската красавица се появи в салона, натоварена с два големи пакета, Катрин се надигна изненадано от креслото. Фиона се усмихна хладно, след това погледът й се плъзна към Поли, Нели и децата.
— Бих… бих искала да говоря с вас, графиньо — колебливо рече Фиона с напрегнато изражение.
Тъй като не долови в думите й нищо обидно или предизвикателно, Катрин направи знак на Поли и Нели да изведат децата и да ги остават сами.
— Децата биха могли да останат — помоли Фиона. — Донесла съм им подаръци.
— Моля, седнете — хладно предложи Катрин, питайки се какво ли пак кроеше Фиона.
Гостенката прие поканата и Катрин отново седна в креслото си. Погледът й се плъзна към вратата, където Поли нерешително бе спряла и не се решаваше да остави господарката си сама с тази коварна змия. Настойчивият поглед на Катрин я накара най-сетне да напусне стаята. След това Катрин отново се извърна със сериозно лице към гостенката си, която нервно се въртеше в креслото.
— Донесох кукли за децата — рече Фиона и отвори пакетите. С радостен вик Мейв се впусна към едната от двете кукли и даде другата на Шана.
— На какво дължа това посещение? — попита Катрин.
— Аз… никога досега не съм се извинявала — заекна Фиона, — н-но сега ви м-моля да ми простите за… за невъзпитаното ми държание.
— Защо? — попита Катрин, която подозираше, че зад тези думи се крие нещо повече.
Следващите думи излязоха от устата на Фиона механично, сякаш ги бе научила наизуст.
— Обичам Майкъл… чрез него намерих истинското си щастие… а вие двамата ни събрахте. Държанието ми бе непростимо и вие навярно никога няма да можете да ме приемете за своя приятелка, но аз наистина много съжалявам.
Катрин реши, че подобно изявление навярно й бе коствало много усилия.
— Приемам извинението ви.
— Извиненията не били толкова трудни, колкото си мислех — с облекчение се усмихна Фиона.
— Както и с много други неща в живота, първият път е най-трудно — забеляза Катрин. — С времето всичко става по-просто.
Неочакваният обрат, който бяха взели отношенията им, я накара да се засмее, Фиона се присъедини към смеха й. Съвсем скоро двете жени вече бъбреха по темата, която владееше сърцето на Фиона — предстоящата й женитба с лорд Бърк.
Внезапно ирландката се умълча и впери поглед в Катрин.
— Роклята ти е очарователна — възхити се тя, — но не зная защо ми се струва някак позната.
— Това е разбираемо — рече Катрин, а на устните й трепна усмивка. — Миналата година си я поръчала при мадам Бюжо, но тъй като имах крещяща нужда от дрехи, я убедих да ми я даде.
Фиона ококори сапфиреносините си очи, а на лицето й се изписа смесица от най-различни чувства — изненада, раздразнение, след това отново веселие. Тъй като съзнаваше, че се бяха пошегували с нея, отначало тя се усмихна сдържано, но след това прихна и Катрин се смя така, както от месеци не й се беше случвало.
Когато влезе в салона, за да съобщи, че господата си тръгват, Поли се стъписа при вида на развеселените лица на двете някогашни съперници. Камериерката остана при момичетата, докато Катрин слезе, за да изпрати Фиона. Поли проследих поглед двете жени и поклати глава.
За най-голямо учудване на тримата мъже, когато се появиха на стълбите, Катрин и Фиона изглеждаха като две стари приятелки. Лорд Бърк хвърли на годеницата си учуден, но доволен поглед. Макар предварително да бяха обсъдили всичко, той таеше сериозни съмнения, че Фиона ще поднесе извиненията си.
— За какво си говорихте? — попита Хю, след като гостите си бяха тръгнали.
Усмихната, Катрин се притисна към него.
— Фиона се извини за отвратителното си държание.
Думите й извикаха усмивка на устните на Хю. Катрин го целуна по брадичката, а след това рече:
— Разкажи ми за срещата си.
— Не ме оплитай с целувките си, жено — изръмжа той с престорена строгост, след това нежно я целуна по устните. — Двамата с Търлаф ще се срещнем на сватбата на Бърк.
— О, не! — извика Катрин. — Нямам желание да виждам отново Търлаф!
— Няма причина за безпокойство — опита се да я успокои Хю. — Винаги съм до теб.
Докато седеше пред огледалото в деня на сватбата на Фиона и лорд Бърк, Катрин забеляза, че Хю е застанал на вратата между двете спални. Тя приглади една въображаема гънка на роклята си и отвърна на изпитателния му поглед. Костюмът му бе светлосин, а под него носеше копринена риза. В колана си бе затъкнал инкрустирания със скъпоценни камъни кинжал на Кон О’Нийл.