— Да не би да си онемял от толкова хубост? — иронично попита Катрин. — Или си открил някой недостатък, който е убягнал от погледа ми?
— Най-красивото цвете на лятото наистина ме кара да губя дар слово — направи й комплимент Хю и пристъпи към нея.
Във великолепната си рокля с прасковен цвят и златни бродерии Катрин изглеждаше като келтска принцеса. Копринената рокля със златни нишки имаше дръзко деколте, а широките ръкави и полата бяха поръбени в златно. Пищната коса на Катрин, която по ирландска мода падаше свободно на вълни по раменете й, подсилваше тайнствената аура, обгръщаща младата жена. На врата си носеше последния подарък на съпруга си, великолепно келтско колие, което винаги бе принадлежало на първата дама на О’Нийлови. Катрин не знаеше как колието бе попаднало в съпруга й, но Хю бе настоял тя да го сложи за сватбата на Фиона и Бърк.
— Ах, жено! — въздъхна Хю. — Вече ми е жал за останалите жени, които ще присъстват на днешния празник.
Катрин се ухили.
— Двамата с теб сме хубава двойка, не мислиш ли?
— Не забравяй, скъпа — подразни я той, докато напускаха стаята, — високомерието предхожда падението.
След сватбената церемония в църквата „Сейнт Мери“ гостите бяха поканени в имението на лорд Бърк, където младоженците даваха прием. В голямата зала О’Нийлови се присъединиха към множеството, което искаше да поднесе благопожеланията си на новобрачната двойка. Когато застанаха пред усмихнатия младоженец и греещата му от щастие съпруга, Катрин се изненада от сърдечната прегръдка на Фиона, а Хю се запита дали приятелят му все пак не бе успял да укроти тъмнокосата вещица.
— Сърдечни пожелания за щастие. — Докато протягаше ръка, Хю стрелна с поглед съпругата си с надеждата следващите му думи да не я разгневят много. — Искаш ли да сключим един малък облог, Майкъл?
— Хю, как смееш! — извика Катрин и се изчерви. След това се обърна към Фиона. — В никакъв случай не позволявай на съпруга си да се обзалага с моя. Накрая една от нас ще се разкарва наоколо с огромен корем.
— Не бих имала нищо против — рече Фиона с блестящ поглед.
— Когато се подредите, навярно ще можеш да ме посетиш? — предложи Катрин.
— С удоволствие — искрено се зарадва Фиона, която никога не бе имала истинска приятелка.
— Ще поговорим по-късно за облога, нали? — прошепна Бърк на Хю.
Тъй като не можеше да знае, че булката вече е бременна, Хю кимна в знак на съгласие. Той бе сигурен, че с лекота ще успее да спечели още малко злато.
Хю и Катрин седнаха на една от огромните маси, отрупани с прясно изпечени хлеочета, масло, златист мед и огромни кани с вино. Когато празненството започна, Катрин се огледа наоколо и въздъхна с облекчение, забелязвайки, че Търлаф не е наблизо.
Първото блюдо от празничното меню се състоеше от раци и охлюви в чеснов сос. Не липсваха, разбира се, и стриди. Седящите наоколо гости се засмяха, когато Катрин предупреди съпруга си да не се тъпче със стриди, а той от своя страна я подкани да погълне от тях колкото може.
След това бяха сервирани говеждо с чесън, ростбиф в собствен сос, печени агнешки бутчета и цели прасенца-сукалчета, а към всичко това — изобилие от най-различни зеленчуци. Последваха птичи пастети, а накрая кремове, плодове и изкусно украсена сватбена торта.
Хю забеляза Търлаф, който седеше на другия край на залата заедно с някаква тъмнокоса красавица и побутна Катрин.
— Коя е жената до него? — попита той. — Познаваш ли я?
— Това е Мойра — беззвучно отвърна тя.
— Мойра?
— Любовницата на Шон.
Хю взе дланите на Катрин в своите. Съжаляваше за въпроса си и най-вече за притеснението, което й бе причинил. „Може би трябваше да намеря някакъв друг начин да се срещна с Търлаф“ — помисли си той и изпита чувство на вина.
Празничната вечеря приключи и музикантите засвириха за танц. Настроението на Катрин видимо се подобри. Тя отново бе в състояние да се радва на празненството и почти бе забравила за Търлаф. Докато танцуваше с Хю, неочаквано я връхлетя неприятното усещане, че е наблюдавана.
Внимателно оглеждайки множеството, Катрин забеляза, че Търлаф не я изпуска от очи. Животинската му усмивка я накара да се почувства несигурна. Тя обърка стъпките и настъпи Хю, който веднага й се притече на помощ и й помогна да запази равновесие.
— Какво се е случило? — попита я той.
— Нищо — излъга тя. — Искаш ли да се поразходим?
Съзнавайки, че нещо не е наред, Хю й предложи ръката си. Когато напуснаха дансинга, към тях се приближи пратеник на вицекраля, който съобщи на Хю, че сър Ръсел желаел да говори с него. Хю погледна Катрин, която още по-силно се вкопчи в ръката му.