— Ще се оправиш ли сама?
— Разбира се. — Катрин се усмихна храбро, но вътрешно не бе толкова уверена.
Тя реши да излезе в парка. Предвид предстоящата среща с Хю Търлаф едва ли щеше да се реши да напусне залата.
— Добър вечер, графиньо. — Катрин усети върху рамото си нечия силна ръка.
Младата жена се извърна. Очите й се разшириха от ужас и бе връхлетяна от чувството, че ще припадне.
— Когато научих за сватбата ти, изпитах желание да ти прережа гърлото — изръмжа Търлаф. — В момента няма от какво да се боиш. Искам само да поговоря с теб. На четири очи.
Търлаф я сграбчи над лакътя и я изтика в един усамотен еркер. След това се изправи пред нея, пречейки й да вижда залата.
— Знаеш ли, че представляваш чудесна плячка, любов моя?
— Така ли? — храбро отвърна Катрин. — Виждам, че си ми намерил заместничка.
— Ревнуваш ли?
— Съвсем не.
— Помниш ли Мойра, метресата на Шон? — Търлаф се ухили ехидно. — Мойра е страстна и отзивчива, пълна противоположност на онова, което си ти.
Катрин нямаше желание да му отвръща, въпреки че за малко не изгуби самообладание. Къде се бавеше Хю? Тя се опита да надникне към залата иззад широките рамене на ирландеца. Търлаф улови ръката й. Докосването му бе изненадващо нежно. Взирайки се с въпросителен поглед в него, Катрин видя изгарящото желание в погледа му и уплашена понечи да се освободи, но мъжът я улови в желязната си прегръдка. Катрин разбра, че е в клопка.
— Причиняваш ми болка.
— Желая те, моя избягала гълъбице — с груб глас рече той. — И ще те имам. — Той протегната едната от огромните си ръце, за да я погали по бузата. Пламтящият му поглед я хипнотизираше и я възпираше да избяга. Погледът му бавно се плъзна по тялото й, а след това отново спря върху лицето й.
— Ти дори носиш символа на своето подчинение — обясни той и се засмя в отговор на видимото й объркване. — Колието около врата ти винаги е принадлежало на жената на онзи, което е стоял начело на рода О’Нийл, а това сега съм аз. Ще те имам, дори ако трябва да те вържа гола в леглото си!
— Никога! — решително отвърна Катрин.
Търлаф се засмя грубо. Той се извърна неочаквано и се отдалечи, мислейки за деня, в който щеше да прекърши волята й.
Развълнувана, Катрин потърси с поглед съпруга си, но не можа да го открие. Тя напусна залата и потърси спасение в парка. Усамотението щеше да отпусне напрегнатите й до скъсване нерви. След малко й хрумна, че навярно Хю вече се е върнал и се е разтревожил, забелязвайки отсъствието й. Тя ускори крачка, но когато наближи къщата, от сянката на дърветата изникна някакъв силует и й препречи пътя.
— Махнете се от пътя ми — настоя Катрин.
— Титлата ви не означава нищо — каза Мойра. — Търлаф е новият главатар на клана О’Нийл. И сега той ми принадлежи. Ще се погрижим да получите заслужено наказание за предателството си към Шон.
— На кого принадлежи Търлаф? — попита Катрин. — Да не би да се е оженил за вас? Или само дели едно легло с вас, както правеше покойният ми съпруг, а също и много други мъже.
Мойра замахна да я удари. С учудваща бързина Катрин сграбчи ръката й. В този момент забеляза огърлицата на Мойра.
— Огърлицата е моя — извика Катрин. — Веднага я свалете.
— Била е ваша, но сега е моя. — Мойра предизвикателно погали с пръсти бижуто. — Търлаф ми подари всичко, което е останало от вас.
Катрин се хвърли напред, за да свали огърлицата от врата на другата жена. Изненадващото й нападение завари Мойра неподготвена и тя не можа да се защити.
Неочаквано сякаш от небитието изникна нечия длан и сграбчи ръката на Катрин. Хватката на мъжките пръсти бе желязна, но Катрин неумолимо стискаше Мойра.
— Пусни я — нареди Търлаф.
Катрин не пускаше огърлицата. Тя не си направи труда да погледне стоящия до нея мъж. Още преди да успее да каже нещо, прозвуча гласът на Хю:
— Веднага пуснете жена ми!
— Кажете й да махне ръцете си от Мойра — рече Търлаф и я пусна.
— Остави я на мира, Кати.
— Не — възпротиви се Катрин. — Тази огърлица е моя.
Търлаф се засмя подигравателно на неспособността на Хю да вразуми съпругата си.
— Пусни я! — извика Хю с пламнало от гняв лице.
Катрин отвори пръсти. Вместо обаче да погледне мъжа си, тя впери поглед в Търлаф.
— Баба ми е подарила това колие на майка ми, а тя ми го даде в деня на сватбата ми. От поколения тази огърлица се предава от майка на дъщеря и сега тя принадлежи на Мейв, твоята кръщелница.
Когато погледна в бездънните зелени очи на Катрин, Търлаф имаше чувството, че ще потъне в тях.