— Между бедрата ти винаги е знойно лято — прошепна той.
Катрин въздъхна, а Хю я целуна страстно. Устните му погалиха бузите и изопнатата й като струна шия и се спуснаха надолу. Изгаряща от желание, Катрин притисна главата му към гърдите си. Хю засмука жадното едното й зърно, докато тя не простена и не започна ритмично да движи таза си.
Хю преглътна, след което започна да гали другата й гърда. Езикът му закачливо изследваше тръпнещото й тяло. Пиян от любов, Хю се надигна и коленичи между разтворените бедра на съпругата си.
— Вземи ме — простена Катрин, която копнееше да се слее с него.
Хю повдигна таза й, но не проникна в нея, а вдигна краката й на раменете си и зарови лице между бедрата й.
— О-о-о-х… — извика тя.
Езикът на Хю се плъзна по коприненомеката кожа от вътрешната страна на бедрата й, след това най-сетне проникна в нея и опита от чашата на нейната женственост.
Катрин простена от сладките мъки и се предаде на възбудата. Тя се заизвива като обсебена от зъл дух, издавайки мъркащи звуци.
Хю я възбуди до краен предел, а когато най-интимните части от тялото й набъбнаха от наслада и желание, проникна в нея. Стенейки, потъна в примамливата й утроба. Виковете на Катрин почти му отнемаха разсъдъка. След миг се изля в нея.
В стаята не се чуваше никакъв друг шум освен учестеното им дишане. Хю се притисна към нея и я взе в обятията си. След това я целуна по челото и се взря дълбоко в очите й.
— Мъчител на жени — подразни го тя.
— Убийца на дракони — отвърна той.
Погледът на Катрин се плъзна към бедрата на Хю, между които напълно неподвижен спеше символът на неговата мъжественост. Тя прихна и, сплели тела в прегръдка, двамата се смяха толкова дълго, че по страните им рукнаха солени сълзи.
— Не забравяй думите ми — предупреди го Катрин и изтри сълзите от бузите си. — Има да се оплакваш, когато тялото ми стане прекалено тежко, за да задоволява желанието ти.
— Хм-хм! — покашля се Хю. — Да не мислиш, че твоето тяло е единственото прелъстително женско тяло в цял Дъблин?
— О! — Катрин замахна да го удари.
Хю улови ръката й и прегърна съпругата си още по-плътно.
— Щом можеш да носиш това бреме — нежно погали корема й той, — и аз ще мога да дочакам отново да възвърнеш предишната си фигура.
— Обичам те — каза тя.
Хю погледна грейналите й очи, а след това я целуна.
— И аз те обичам — отвърна той. — Днес се събира парламентът. Какви са плановете ти за деня?
— Парламентът ли, господине? — попита Катрин с престорено недоверие. — Ще посетя Фиона. Нали знаеш, че семейство Бърк скоро заминават за Конът, където ще дочакат раждането на детето си.
— Налага се да те поправя. Където ще дочакат раждането на дъщеря си. Вземи каретата, скъпа.
— Мисля да пояздя.
— Кати, вземи каретата или оставаш в къщи — нареди Хю. — Не искам да излагам на излишни рискове здравето на сина си.
Тъй като не й костваше нищо, Катрин отстъпи:
— Щом така ще се чувстваш по-спокоен, ще взема каретата.
Той й се отплати с целувка.
Далече на север, в Дънганън, в кабинета на Търлаф се бе събрал военен съвет, който трябваше да разработи ефективна тактика за борба с англичаните. Тук бяха и Калваг О’Донъл и Сорли Бой Макдонъл, някогашни заклети врагове на Шон О’Нийл.
— Ако разполагаме само с петстотин въоръжени мъже скептично попита О’Донъл, — как възнамеряваш да воюваш с англичаните и същевременно да се браниш от Хю О’Нийл?
— Това е невъзможно начинание — вметна Макдонъл.
Търлаф се усмихна самоуверено.
— Войната с братовчед ми Хю вече е към своя край.
Сорли Бой и Калваг се спогледаха изненадано. Никой от двамата нямаше подобни сведения. Информацията, която получаваха от шпионите си, говореше по-скоро за обратното. Хю О’Нийл и хората му изглежда бързо печелеха надмощие.
— Поставил съм клопка, в която братовчед ми със сигурност ще се хване — обясни Търлаф. — Примамката е неустоима.
— И каква е тя? — попита Сорли Бой. Думите на домакина бяха събудили интереса му.
Търлаф се усмихна самодоволно.
— Нека се преместим в залата и да хапнем нещо. Ще видите тази примамка още преди края на седмицата. Тогава ще разберете.
— Много ли е болезнено? — попита Фиона и погледна приятелката си, опитвайки се да отгатне истината.
Още с пристигането си в дома на семейство Бърк Катрин бе въведена в салона, където изненада Фиона да бродира бебешки пелени. Катрин бе забелязала колко бледа е приятелката й и предположи, че нещо не е наред, но не посмя да попита, Фиона трябваше сама да реши дали да сподели с нея грижите си.