— Моля, моля, само това не — примоли се тя.
— Качвайте се!
— Всемогъщи боже! — извика Катрин. — Ездата до Дънганън ще погуби детето ми!
За част от секундата Лайъм се взря в отчаяното й лице. За съжаление бе получил строги и недвусмислени заповеди. Той свали наметката си и я уви около раменете на младата жена.
— Правете каквото ви се казва и на детето няма да се случи нищо. — След това вдигна Катрин на коня си и седна зад нея. Дългото пътуване към Дънганън бе започнало.
Слънцето вече се спускаше към хоризонта, когато Хю се върна от парламента. Влизайки в голямата зала, видя Патрик да седи пред камината и се присъедини към него. Докато чакаха вечерята, двамата мъже изпиха по халба бира и размениха няколко реплики.
— Вечерята е готова — обяви Пег, на чието лице бе изписано безпокойство, — но госпожа Катрин още не се е върнала. Ще я почакате ли?
— Нещо трябва да се е случило — каза Хю и скочи.
— Може би се е почувствала зле? — преположи Патрик.
— Фиона щеше да ни извести — Хю смръщи чело. — Вземи няколко мъже. Отиваме при Бърк.
Малко по-късно Хю и малка групичка войници влязоха в имението на лорд Бърк. Хю скочи от коня, заповяда на хората си да чакат и се втурна към господарската къща. Той се насочи направо към голямата зала, в която току-що бе поднесена вечерята.
— Къде е Кати? — попита Хю.
Лорд Бърк погледна въпросително съпругата си.
— Тръгна си още преди няколко часа — развълнувано извика Фиона.
— С какво?
— С каретата — отвърна тя в момента, в който в залата се появиха Патрик и един от офицерите на лорд Бърк. — Каза ми, че каретата й я очаквала на двора.
Офицерът се покашля, за да привлече вниманието, и заговори с дрезгав глас:
— Едно от конярчетата е открило три трупа с прерязани гърла.
— От нашите хора са — потвърди Патрик.
— По дяволите! — изруга Хю.
— Кой би дръзнал да убие трима от хоратата ти и да отвлече Катрин? — попита Бърк.
— Търлаф — отвърна Хю, отправяйки се към вратата. — Патрик, изпрати Сийн в къщи, за да събере останалите мъже. Искам да бъдат охранявани всички пътища, които извеждат от Дъблин и най-вече този в северна посока.
— Идвам с вас — рече Бърк и заповяда на стражите си да го последват.
Нощта бе студена, но всеки от мъжете знаеше, че всяка секунда е от значение. Важното бе да открият графинята. Хю ограничи издирванията в северна посока и за по-малко от час откриха изоставената карета.
— Това копеле! — Хю се приближи към каретата, проклинайки се за проявената непредпазливост.
— Не можем да сме сигурни, че е бил Търлаф — каза Патрик.
— Дяволите да го вземат! — извика Хю. — Веднага тръгваме за Дънганън.
— Това е истинско самоубийство — възрази Патрик. — Ако Кати е отвлечена от Търлаф, можеш да бъдеш сигурен, че не е заради откуп.
— Да — съгласи се Бърк. — Какъв по-добър начин да те подмами в клопка?
— Трябва да се свържем с шпионите си в Ълстър — предложи Патрик, — а след това да разработим план за спасяването на Кати.
— Той е отвлякъл бременната ми жена — изфуча Хю. — Трябва веднага да тръгнем за Дънганън.
Лорд Бърк погледна многозначително Патрик, който му кимна в знак на съгласие.
— Тази вечер няма да ходиш никъде — рече Бърк, с което си спечели един изненадан поглед от страна на Хю.
В този момент Патрик сграбчи ръцете на Хю и ги изви на гърба му. С това улесни лорд Бърк да му нанесе удар по брадата, който го изпрати на земята.
— Трябва да сте доста големи куражлии — отбеляза Конъл, — защото, когато дойде в съзнание, графът едва ли ще е в най-добро настроение.
Когато малката групичка влезе в двора на Дънганън, мръсната, изморена и смазана Катрин все още успяваше да се крепи на коня си с гордо вдигната глава. Решена да запази достойнство, от първата вечер на своето отвличане младата жена не бе проляла нито една сълза.
За нейна най-голяма изненада по време на пътуването Лайъм се бе показал необикновено внимателен. Винаги, когато Катрин се почувстваше толкова изморена, че едва се държеше на седлото, Лайъм я вземаше на коня си, където тя почти веднага заспиваше, склонила глава на рамото на мъжа.
Поглеждайки към юздите на коня си, Катрин реши, че все пак трябва да бъде благодарна, защото, ако не бе Лайъм, тя отдавна вече нямаше да е между живите.
Сега той слезе от коня си и свали Катрин от седлото. Младата жена се огледа смутено. Пристигането им навярно не бе останало незабелязано за обитателите на замъка и въпреки това никой не се бе появил, за да ги посрещне.