— Какво правиш? — извика Катрин, когато Лайъм сграбчи ръцете й и уви около китките й някакво въже.
— Съжалявам — прошепна той, — но трябва да го направя.
Катрин кимна с разбиране. В края на краищата той просто изпълняваше нарежданията на Търлаф.
Лайъм бе преизпълнен със състрадание и респект към тази горда млада жена, която толкова милостиво му прощаваше предателството. Катрин бе понесла безбройните трудности по време на пътуването с необикновено достойнство.
— Елате. — Лайъм я улови над лакътя и я повлече след себе си.
„Аз съм графиня Тирон и няма да покажа и следа от страх“ — повтаряше си Катрин. Влязоха в главната постройка и се отправиха към голямата зала, от която долитаха гласове и смях. На вратата на залата Катрин спря колебливо, но Лайъм я стисна още по-силно и я накара да продължи.
Докато си проправяха път през множеството към почетната маса, в залата се възцари неловка тишина. Калваг О’Донъл, Сорли Бой Макдонъл и Търлаф прекъснаха разговора си и мълчаливо зяпнаха приближаващата към тях двойка.
Когато ловецът и плячката му застанаха пред масата, Търлаф се облегна доволен в стола си. Вечерта започваше да става интересна.
Давайки си вид, че не го забелязва, Катрин погледна обвинително Сорли Бой Макдонъл, чиито очи се разшириха от изненада. Той я бе познал. Блестящите зелени очи, които се открояваха на изцапаното лице, напомниха на Сорли Бой, че преди години тази жена му бе спасила живота.
Катрин премести поглед към Калваг О’Донъл, когото не бе срещала никога преди.
— Добър вечер — поздрави я Търлаф. — Радвам се да ви видя отново.
Тъй като не можеше да продължава да игнорира присъствието му, Катрин най-сетне впери поглед в него. Очите й гневно го пронизваха, а устните й се разтегнаха в презрителна усмивка.
„Дори и в това състояние вещицата е дяволски високомерна — помисли си Търлаф. — Но утре по това време ще бъде мека и послушна, както се полага за една фуста.“
— Господа, да ви представя своята примамка — каза Търлаф и я посочи с ръка. — Госпожа Катрин О’Нийл, графиня Тирон и съпруга на братовчед ми Хю. — Търлаф се засмя и кимна многозначително, преди да продължи: — Графиньо, позволете да ви представя Калваг О’Донъл и Сорли Бой Макдонъл.
Катрин прониза с поглед двамата ирландци, които бяха виновни за смъртта на Шон.
— Извинете ме, че не правя реверанс — каза тя с презрителна усмивка, — но нямам навика да засвидетелствам уважение на свине.
Усмивката изчезна от устните на Търлаф. Всички присъстващи бяха ужасени от нечуваната дързост. Неочаквано Сорли Бой Макдонъл се разсмя и наруши напрегнатата тишина. Търлаф го дари с учуден поглед.
— Графинята е толкова дръзка, колкото красива и горда — рече Сорли Бой.
Търлаф кимна, а през множеството премина въздишка на облекчение.
— Защо ме доведохте тук против волята ми? — попита Катрин.
— Добре знаеш отговора, гълъбче — отвърна Търлаф, жадно поглъщайки тялото й с поглед, което не остана незабелязано от присъстващите.
— Веднага ме пусни — извика Катрин с треперещ от гняв глас.
Търлаф отметна глава назад и избухна в смях. Всички останали, освен Сорли Бой Макдонъл, се присъединиха към смеха му.
Съзнавайки, че повечето от присъстващите в залата са бивши войници на Шон, Катрин реши да се опита да събуди съчувствие към незавидното си положение.
— Откога мъжете воюват с бременни жени? — попита високо тя и свали наметката от раменете си.
Погледът на Търлаф спря върху корема й.
— Аз воювам с англичаните — каза той.
— А защо отвлече вдовицата на Шон? — извика Катрин.
— Тишина! — Търлаф скочи от стола си и удари с юмрук по масата. — Ти си не само вдовица на Шон, но и жена на Хю О’Нийл.
— Шон щеше още да е жив — прекъсна го Катрин, — ако не бяхте вие тримата. Ти, Търлаф, предаде собствения си кръвен роднина и го остави да намери смъртта си в Кушендън. А сега седиш на една маса с най-върлите му врагове. Колко си противен!
Търлаф отвори уста, но още преди да успее да отговори, в залата прокънтя един друг гневен глас.
— Ти, английска вещице! — извика Мойра, която се бе появила изневиделица. — Най-сетне ще си получиш заслуженото!
Преди някой да успее да я спре, тя замахна и удари Катрин. Въпреки че знаеха за враждата между двете жени, присъстващите бяха ужасени от факта, че селянка бе дръзнала да вдигне ръка срещу една графиня.
Мойра отново замахна.
Катрин понечи да се защити и със завързаните си ръце удари жената в лицето, така че тя политна на пода. По знак на Търлаф един от войниците сграбчи Мойра, преди тя да се съвземе и да нападне отново.