— Усмири курвата си или ще я убия — заплаши Катрин, пронизвайки Търлаф с искрящ от гняв поглед.
Търлаф, който намираше несъответствието между крехката външност на тази жена и суровите й думи за много забавно, се засмя.
Катрин се олюля. Силите я напускаха и умората вземаше връх. Лайъм, който бе забелязал това, обви ръка около рамото й, а Катрин се облегна на него с цялата си тежест.
„Тя е уморена до смърт — удиви се Търлаф, — и въпреки това се държи храбро и се опитва да запази достойнство. Тъкмо жена за мъж като мен!“
— Отведи Мойра в селото — нареди Търлаф на един от войниците си, а когато тя понечи да се възпротиви, извика: — Аз съм господарят тук и всички ще ми се подчиняват. — След тези думи Мойра бе изведена от залата.
— Това важи и за теб, графиньо. — Търлаф отново насочи вниманието си към своята красива пленница. — Ще живееш в старите си покои. Всичко е такова, каквото го остави.
В първия миг Катрин бе изненадана, но след това гневът взе надмощие. Ако приемеше удобствата, които й се предлагаха, трудно щеше да предизвика състраданието на мъжете.
— Затворница в златна клетка? — иронично попита тя. — Мислех, че хвърляте военнопленниците в тъмница, оковани във вериги.
— Тепърва ще получиш веригите си, съкровище — отвърна Търлаф и пожъна одобрителен смях от страна на мъжете си. Той обаче бе преситен от словесния двубой с необикновено храбрата си пленница и сега гласът му стана неумолим. — Ти ми принадлежиш и мога да правя с теб каквото пожелая. А аз желая да бъдеш настанена в предишните си покои. Разбрхме ли се?
Катрин мълчеше, но в погледа й пламтеше съпротива.
— Държиш ли на кутрето в корема си? — попита Търлаф, разгневен от неприкритото й непокорство.
— Да — прошепна Катрин с широко отворени от ужас очи.
— Отговори на въпроса ми — настоя Търлаф, а очите му блеснаха, тъй като той разбра, че е открил слабото й място. — Схващаш ли всъщност в какво положение се намираш? — Когато тя кимна, Търлаф се усмихна замислено, тъй като фактът, че тя най-сетне бе в ръцете му, го изпълваше със задоволство.
Извикаха Мод, икономката на замъка Дънганън и майка на Поли. Тя притисна Катрин в прегръдката си и попита:
— Добре ли сте?
— Безпокоя се за детето — отвърна Катрин и се подпря на нея.
Мод погледна Търлаф така, както се гледа някое ужасно невъзпитано момче. Огромният мъж само направи кисела гримаса. Какво можеше да стори срещу стария дракон? Тя го познаваше от раждането му. Как можеше да заплаши жена, която го бе повивала в пелени? Той беше предводител на рода О’Нийл и все пак бе безсилен срещу фурия като Мод и старата вещица добре знаеше, че на нея й е позволено повече, отколкото на останалите.
— Изкъпи я, дай й нещо за ядене и й оправи леглото — нареди Търлаф. — След това я заключи и ми донеси ключовете. Лайъм, качи се с тях.
— Развържи й ръцете — настоя Мод. Как й се искаше Търлаф все още да бе малко момченце, за да му хвърли един здрав пердах!
Търлаф кимна на Лайъм да развърже ръцете на Катриц.
— Елате — топло рече Мод. — Аз ще се погрижа за вас.
Катрин се усмихна едва-едва на старата жена и направи крачка. В ушите й се надигна бучене, което сякаш идваше от цял кошер с пчели. Помещението се завъртя пред очите й, а присъстващите се превърнаха в размазани силуети. Решена да не показва слабост, Катрин се насили да продължи, но внезапно нещо в нея се прекърши и тя потъна в непрогледен мрак.
Лайъм я улови още преди да бе паднала на пода и я вдигна на ръце. Мод хвърли на Търлаф унищожителен поглед и напусна внезапно притихналата зала. Смелостта на Катрин и ранимостта й бяха намерили път към закоравелите сърца на воините.
Лайъм отнесе Катрин в старата й спалня и внимателно я постави на леглото, а след това отиде да донесе храна и да нареди да приготвят банята за графинята.
Щом дойде в съзнание, Катрин избухна в плач. Цялото й тяло се тресеше от хлипането й. Мод я взе в обятията си и не я пусна, докато тя не се успокои.
Когато ваната бе готова, икономката изкъпа Катрин и със задоволство видя как тялото й започна да се съживява. Обратно на учението на църквата Мод бе убедена, че приживе няма нищо по-успокояващо от една гореща баня. В това отношение вярата не можеше да помогне много.
Облечена в една от старите си нощници, Катрин легна в леглото. Мод настоя младата жена да изпие горещата супа, донесена от една прислужница.
За пръв път през тази седмица Катрин се чувстваше чиста и истински сита. Тя се отпусна върху възглавниците и каза:
— Поли и Патрик се ожениха.
Мод се усмихна.
— Зная.
— Н-но откъде?
Мод изрече без глас „шпиони“, след което постави пръст на устните си, за да покаже, че трябва да сменят темата. Тя зави Катрин чак до брадичката и майчински погали бузата й.