— Кога трябва да се роди детето?
— През август. — Катрин се опита да сдържи напиращите в очите й сълзи. — Момичетата ще ми липсват. — Тя затвори внезапно натежалите си клепачи. — Шана е… Шана е… копие на…
Катрин капитулира пред дълбокия, безпаметен сън на умората. След известно време Мод стана, напусна стаята и заключи вратата след себе си.
Знатните гости и останалите обитатели на замъка отдавна вече спяха, когато облеченият в нощница Търлаф се прокрадна през вратата, която свързваше спалнята му с тази на Катрин. От леглото й не идваше нито звук. Младата жена не помръдваше.
Търлаф прекоси стаята, застана до леглото и се вгледа в спящата си пленница.
„Колко е красива! — помисли си той. — Косата й е с цвета на летен залез, а ангелското й лице компенсира ужасното й твърдоглавие. Зад тези нежни клепачи се крият най-неотразимите зелени очи на света — бездънни като морето. Ако бях малко по-слаб, щях да се удавя в тайнствените им дълбини.“
Търлаф усети, че се възбужда и не можа да не се засмее на инстинктивната реакция на тялото си.
„Какво значение има, че тя избяга от мен — каза си той. — Кати е моя и сега само смъртта може да ни раздели.“
Търлаф свали нощницата си, изваждайки на показ породистата си мъжественост. Той бе не само едър и внушителен, но и притежаваше тренираното, мускулесто тяло на войник — едно съвършено оръжие. Широките му рамене, тънка талия и стегнат ханш му придаваха вид на гъвкав и красив хищник. Чертите на лицето му бяха привлекателни, но липсата на всякакви чувства в студените му сини очи помрачаваха излъчването му. Един поглед бе достатъчен, за да види човек в Търлаф съвършения мъжкар.
Сега той отметна завивката и легна в леглото. То проскърца под тежестта му и Катрин бавно изплува от дълбините на подсъзнанието си. Когато Търлаф понечи да я вземе в обятията си, тя се събуди, а при първото му докосване отвори широко очи.
Внезапно пробудените й сетива вдигнаха тревога.
Катрин скочи от леглото точно в момента, в който Търлаф се опитваше да я прегърне.
— Не! — извика тя и отстъпи с разтреперани колене.
Раздърпаният й вид на сомнамбул я правеше още по-привлекателна. Търлаф ценеше премерената женска съпротива, тъй като обичаше да се чувства завоевател, независмо от това, какво оръжие трябваше да използва.
Той отметна завивката, за да даде на Катрин да види онова, което я очакваше. След това скръсти ръце под главата си, сякаш тя нямаше друг избор.
— Върни се в леглото — заповяда той.
— Не — отвърна Катрин. При вида на огромния му член на лицето й се изписа ужас. Търсейки спасение, тя е огледа като подгонена кошута. Какво да прави? Леглото бе между нея и вратата!
— Съблечи се и ела обратно в леглото. — Сега гласът на Търлаф бе строг и заплашителен, но мъжът не направи нищо, за да я накара да му се подчини. Той бе във възторг от тази игра на котка и мишка.
Инстинктът за самосъхранение накара Катрин да се втурне като луда към вратата. Докато минаваше покрай леглото, Търлаф скочи и се опита да я улови, при което съдра нощницата от гърба й.
Писъкът на Катрин раздра нощната тишина. Тя заблъска отчаяно по заключената врата, след което се обърна и впери поглед в мъчителя си.
За част от секундата ловецът и жертвата му се опитваха да се изпепелят взаимно с поглед. Очите на Търлаф поглъщаха голотата й. При вида на наедрелите й от бременността гърди с големи тъмни зърна Търлаф усети да го обвзема непреодолимо желание. Закръгленият й корем и широк ханш й придаваха неустоимо женствен вид.
Търлаф пристъпи към нея.
В отчаяна маневра Катрин се хвърли към него. Надяваше се в последния момент да успее да се провре под ръката му, но планът й се провали.
Търлаф отново я притисна към вратата.
Като слепец, който изучава с ръце безценно съкровище, той я погали по пламналите бузи. Също толкова бавно дланите му се спуснаха надолу към шията й, към раменете, а след това още по-надолу. Когато стисна гърдите й в шепите си, Търлаф простена от необуздано желание. Дланите му галеха закръгления й корем, хълбоците, топлата, мека кожа на бедрата й.
— Моля те — изскимтя Катрин. — Бебето…
Без да обръща внимание на молбата й, Търлаф грубо я взе в обятията си. Устните му се притиснаха към нейните, а езикът му брутално се опита да си проправи път и да вкуси сладостта на устата й.
Катрин опря ръце на гърдите му и, напрягайки всичките си сили, понечи да се освободи. Търлаф я сграбчи за косата, дръпна главата й назад. Заплашителният му поглед изискваше подчинение, но Катрин се изплю в лицето на мъчителя си.