Търлаф я удари с опакото на дланта си, след това я повдигна и притисна към вратата. Възнамерявайки да я вземе насила, той разтвори бедрата й и я сложи да седна на хълбоците му.
— А-ако н-направиш това — изхлипа Катрин с прекършен глас, — ще с-се убия.
Търлаф я пусна и тя шумно се свлече на пода, опитвайки се да предпази корема си с ръце. Търлаф я погледна погнусен. Най-сетне бе негова, но това не му стигаше. Искаше я отзивчива, ако не и похотлива.
Когато я вдигна на ръце и я отнесе към леглото, плачещата Катрин не оказа никаква съпротива. Търлаф се поколеба какво да прави с нея и в крайна сметка реши да я остави на мира. Той повлече крака към камината и седна в едно кресло.
Хлипането на Катрин ставаше все по-слабо и накрая съвсем заглъхна. Търлаф въздъхна с облекчение, след което гневно стисна зъби.
„Трябва да има начин да я прекърша… Бебето! Тя ме молеше да пазя копелето й!“
Той стана, ухили се ехидно и се отправи към вратата, която свързваше двете спални.
12
Както всеки ден, на другата сутрин Мод стана рано и приготви закуска за знатните гости. Първите войници вече се събираха за в голямата зала, когато тя забърза с два подноса нагоре по стълбите. Единият от тях остави пред вратата на О’Донъл, а другия — пред тази на Макдонъл, след това се запъти обратно към стълбището.
— Шшт!
Мод спря и се обърна. Развеселена от гледката, която се разкри пред очите й, тя наклони глава на една страна и се усмихна. Макдонъл стоеше на вратата и й даваше знаци да влезе в стаята му.
Мод се поколеба за част от секундата, но след това реши, че вече не е някое младо момиче, което има причина да се бои от спалнята на един мъж. Веднага щом се вмъкна вътре, вратата се затръшна след нея. Мод отвори уста, но мъжът постави пръст на устните си.
— Снощи ми се стори, че си загрижена за безопасността на госпожа Катрин — поде Макдонъл. При вида на безизразното й лице той се поколеба, но след това прошепна: — Изглежда доста я харесваш.
Гледайки го недоверчиво, Мод кимна.
— Тази нощ Търлаф О’Нийл я изнасили — беззвучно рече Сорли Бой. — Чух виковете й.
Очите на Мод се разшириха от ужас и тя понечи да се добере до вратата.
— Трябва веднага да се погрижа за нея.
— Чакай — нареди я той и й препречи пътя. — Кажи на госпожа Катрин, че ще й помогна, но това трябва да стане незабелязано. Когато отпътувам утре сутринта, ще занеса известие на съпруга й. Търлаф очаква, че той ще се опита да я спаси, така че ще ни трябва известно време, докато я измъкнем оттук. Междувременно тя не трябва да прави нищо, което би могло да го подтикне да стигне до крайност. Този О’Нийл е опасен и коварен човек. Разбра ли ме?
— Да — кимна Мод.
— Погрижи се госпожа Катрин също да го разбере — предупреди я Макдонъл. — Не мога да залагам на карта положението си..
— Не се безпокойте за това, господине — отвърна Мод. — Госпожа Катрин ще ме послуша, давам ви дума.
Мъжът се ухили широко. След това отвори вратата и Мод изхвърча в коридора.
Малко по-късно, с поднос в едната ръка, Мод отключи вратата към спалнята на Катрин и влезе вътре. Докато се приближаваше към леглото, хвърли бегъл поглед към разкъсаната нощница, която се валяше на пода. Разюзданото желание на Търлаф би могло да погуби Катрин и детето в утробата й.
След като бе оставила подноса на нощната масичка, Мод зави младата жена чак до брадичката и се загледа в нея. Сърцето й се късаше от мъка. Лицето на Катрин бе подпухнало, устните й подути, а тъмните кръгове под очите й издаваха крайно изтощение.
Мод приседна на ръба на леглото и погали младата жена. Катрин потръпна и закри лицето си с ръце, сякаш искаше да се предпази от удар.
— Аз съм — прошепна икономката.
— Мод? — Докато бавно се пробуждаше, в очите на Катрин се появи изненада.
— Нарани ли ви? — попита Мод и я погали по косата. Пламнала от срам, Катрин поклати глава.
— Нямаме много много време, така че ме слушайте внимателно — прошепна икономката. — Макдонъл иска да ви помогне.
— Да ми помогне да избягам? Днес?
— Не, не днес, момичето ми. Утре, когато напусне Дънганън, ще се свърже със съпруга ви. След това ще изготвят план за вашето спасяване. Няма смисъл мъжът ви да попада в клопката на Търлаф.
— Колко дълго ще трае това? — попита Катрин.
— Не мога да ви кажа — отвърна Мод, — но не бива да предизвиквате Търлаф. — Катрин пребледня и постави ръка на корема си.
— Сигурна съм, че той няма намерение да ви убива — добави икономката.
— Да гори в пъкъла дано! — изплъзна се от устните на Катрин.
При вида на изпълнените с омраза, блестящи зелени очи, Мод се прекръсти и я смъмри.