— О’Донъли винаги са били верни на О’Нийлови. Стани… не ти се сърдя.
Когато влязоха в голямата зала на централната сграда, Търлаф не можа да сдържи непреодолимото си желание.
— Доведи Кати — нареди той и се запъти към работния кабинет.
— Боя се, че в момента е невъзможно — обясни Патрик.
Търлаф замръзна на място, след това се обърна и прониза мъжа пред себе си с искрящи от гняв очи. Десницата му посегна към дръжката на меча.
— Това не е проява на неуважение — побърза да добави Патрик, без да откъсва поглед от ръката върху дръжката на меча. — Бременните често страдат от неразположение сутрин. Госпожа Катрин моли за извинение задето ще може да се появи едва привечер.
— Чаках пет години и сега няма да отлагам нито минута повече — изръмжа Търлаф и се запъти към стълбището. — Тези номера няма да й помогнат.
С огромно усилие на волята Патрик се сдържа да не му пререже гърлото. Вместо това той се спусна след него и примирително постави ръка на рамото му.
— Преди да видиш Кати, трябва да поговоря с теб — рече той, а когато Търлаф се поколеба, продължи: — Освен това една повръщаща жена е най-непривлекателната гледка, която може да види човек рано сутрин. Освен ако не възнамеряваш да й държиш главата?
Вече в кабинета, Търлаф се настани в любимото кресло на братовчед си.
— Е, за какво става дума? — сърдито попита той. Погледите на двамата мъже се срещнаха.
— Бих искал да зная какви са плановете ти за Кати — рече Патрик, сигурен, че с това подписва смъртната си присъда.
— Как смееш да задаваш подобен въпрос на един О’Нийл? — невярващо изръмжа Търлаф.
— Бих искал да се уверя, че тя е в безопасност.
— Никой няма да й причини болка — отвърна Търлаф, след което добави с необичайна за него усмивка: — Всъщност възнамерявам да се оженя за нея.
Патрик не остана особено изненадан от това изявление.
— Мога ли да ти дам един съвет?
— Искаш да ме учиш как да се държа с жените? — Търлаф вече не се съмняваше, че Патрик не е с всичкия си.
— Не, никога не бих посмял да го сторя. — Патрик направи усилие да се усмихне. — След смъртта на Шон прекарах много часове с Кати в опити да я утеша и бих те посъветвал да подходиш търпеливо и внимателно… в случай че съгласието й е от значение за теб.
— Разбира се, че е от значение — прекъсна го Търлаф, — но все едно със или без нейно съгласие аз ще я имам.
— Навярно разбираш, че не й е леко да носи в утробата си детето на Шон, докато той лежи в земята — рече Патрик. — Не бъди нетърпелив и я ухажвай внимателно.
— Нямам време за ухажване — гневно извика Търлаф.
Като глава на рода О’Нийл той бе в правото си да изисква незабавно подчинение.
— Ако искаш да получиш съгласието й, бъди търпелив — посъветва го Патрик. — Сега Кати е особено чувствителна към нежностите.
Търлаф погледна Патрик с изражение, което подсказваше, че претегля думите му.
— Ще пробвам няколко дена — прие накрая той.
— Кати ми има доверие — продължи Патрик. — Колкото по-дълго я ухажваш, толкова повече възможности ще имам да изтъкна пред нея качествата ти.
— Направи го — съгласи се Търлаф, — но търпението ми има граници.
Малко преди вечеря Катрин напусна стаята си. Като вдовица тя бе облечена в затворена черна рокля. Единственото й украшение бе бяла дантелена яка. Бледата й кожа контрастираше с цвета на роклята и й придаваше нездрав вид. Косата й бе сресана назад и събрана на кок на тила. Тъмните кръгове под очите й свидетелстваха за дълги безсънни нощи. Младата жена не носеше никакво друго бижу, освен брачната си халка, което не отнемаше от красотата й, а само подчертаваше нейната ранимост.
Тя се спусна надолу по стълбите. Коленете й трепереха, но лицето й бе безизразно. На площадката пред стълбището тя поспря за миг, след което решително изправи рамене и се насочи към кабинета.
— Влез — извика Търлаф в отговор на почукването й.
При звука от гласа му Катрин потръпна, но все пак отвори вратата.
Търлаф се бе настанил удобно в едно кресло и отпиваше от чаша с уиски. Краката си, все още обути в ботуши, бе вдигнал върху писалището. При тази гледка Катрин се олюля и потърси опора.
Търлаф скочи, улови я под ръка, за да не падне и й предложи стол. След това коленичи пред нея и огромните му длани обхванаха нейните.
— Съжалявам за Шон и за невъздържаното си държание преди време, когато…
„Когато се опита да ме изнасилиш“ — помисли си Катрин.
— …се поддадох на мъжката си природа — довърши изречението си той.
Катрин кимна с тъжно изражение, но в сърцето й бушуваше жажда за мъст.