— Засрамете се, графиньо! Какъв език само! Не забравяйте, че колкото по-ожесточено се съпротивлявате срещу Търлаф, толкова по-голяма е опасността да навреди на вас и детето ви.
— Значи ли това, че трябва да му се подчиня? — ужасено попита Катрин. — Предпочитам да умра!
— Никога не го казвайте — извика Мод и отново се прекръсти. — Няма нищо по-непоправимо от смъртта. Помислете за дъщерите си, за съпруга си. Да не би да искате да ги оставите сами и да легнете в тъмния гроб до Шон?
— Отвращавам се от Търлаф! Как бих могла…? — Катрин замълча, ужасена от мисълта, че би могла да търпи докосванията на това чудовище.
— Понякога животът ни поднася невъобразими изненади и ни принуждава да правим неща, които не искаме — каза Мод. — Обещайте ми, че няма да се съпротивлявате.
Нервно хапейки подутите си устни, Катрин отвърна поглед. „Самоубийството е смъртен грях“ — мина й през ума. А да се съпротивлява на Търлаф би било равно на самоубийство. Но какво щеше да прави, ако след това Хю престанеше да я желае? Ако й отнемеше децата и я прогонеше? Галейки корема си с ръка, тя реши да се опита да запази живота на детето си толкова дълго, колкото бе възможно.
— Ще се опитам — каза Катрин.
— Обещавате ли?
— Обещавам.
— Добре — каза Мод и стана. — А сега закусете.
Катрин седна в леглото и плътно се уви със завивката.
След това хвърли поглед към подноса, върху който видя чаша с мляко.
— Знаеш, че не понасям мляко — оплака се тя.
Мод се усмихна с облекчение. Щом младата жена можеше да се оплаква от млякото, значи отново бе предишната Катрин.
— Вие сте бременна — напомни й възрастната жена. — Изпийте го на един дъх.
С изражение на погнуса Катрин поднесе чашата към устните си, запуши нос и започна да пие.
— Сигурно искате да се отървете от вонята на тази свиня — рече Мод. — Ще наредя да ви приготвят хубава, гореща вана.
Приятно заситена, Катрин се отпусна в горещата, благоуханна вода и впери поглед в Мод, която седеше на един стол до нея. След това затвори очи и се замисли за неизбежната среща с Търлаф. Защо не можеше да седи във ваната, докато не се разтвори съвсем и не изчезне? Тази налудничава мисъл накара Катрин да се разсмее.
Когато отново отвори очи, Мод се бе извърнала с гневно изражение. Катрин проследи погледа й и видя Търлаф да стои в рамката на вратата.
— О! — Катрин се потопи по-дълбоко във ваната.
— Добро утро. — Търлаф се приближи с бавни стъпки. Докато мъжът я оглеждаше, тя засрамено сведе поглед.
Разрошената й бакъреночервена коса бе вдигната на кок на тила, но няколко кичура се бяха изплъзнали от прическата й като непокорни огнени езичета и грациозно се спускаха към раменете й. Страните й блестяха, обагрени в едва доловима руменина, която се спускаше чак до основата на криещите се под водата, гърди. Макар и да не ги виждаше, Търлаф знаеше, че смирено сведените й очи искрят от презрение и никога не биха го погледнали с нежност.
— Остави ни сами — лаконично нареди на Мод Търлаф.
— Тъкмо се къпя — възпротиви се Катрин.
— Да, виждам — каза той, седна на освободения от икономката стол и протегна дългите си крака.
— Нямам ли право на малко спокойствие? — тросна му се Катрин.
— Не, гълъбицата ми, не и от мен. — Търлаф се наведе напред. — Не възнамерявах да ти причинявам болка, Кати. Ако снощи не се бе съпротивлявала, нямаше да се отнеса с теб толкова… толкова грубо.
— Разбирам — отвърна Катрин с престорено смирение, без да вдига поглед, — но не искам детето ми да пострада.
„Това копеле! — проклинаше го наум тя. — Сякаш аз съм виновна, че се опита да ме изнасили!“
Катрин отказваше да го погледне, тъй като се боеше, че той може да отгатне истинските й чувства. Търлаф в никакъв случай не бе глупав.
Изненадан от отстъпчивоста й, Търлаф се запита дали тя все пак не бе поомекнала. Тази жена имаше нужда от един истински мъж, който да я сложи на мястото й. А когато това станеше, щеше да й покаже, че може да бъде и щедър.
— Макар и да не си съвсем без вина в цялата тази история — с покровителствен тон рече той, — аз се извинявам, ако в… в нетърпението си съм ти причинил болка. Когато детето се роди, двамата с теб ще задълбочим… ще задълбочим връзката си. Прощаваш ли ми, гълъбице моя? Или не?
— Напротив, прощавам ти — Катрин го погледна, опитвайки се да изглежда смирена.
— Превъзходно! Сега ще ти помогна при къпането.
— Не! — отказът й бе прекалено рязък и благосклонността в погледа му се смени с раздразнение. — Не е необходимо да се правиш на камериерка, за да се извиниш за нещо, което и без това съм ти простила.