— Но аз настоявам.
При първото му докосване цялото тяло на Катрин настръхна от погнуса.
— Отпусни се — прошепна той, забелязал съпротивата на младата жена, докато й сапунисваше гърба. — Няма да ти причиня болка.
Докато с едната си ръка умело масажираше гърба на Катрин, Търлаф постави другата върху раменете й.
Младата жена притвори очи, а когато болезнено напрегнатите й мускули започнаха да се отпускат, тя почти неволно се облегна на ръката, която придържаше тялото й.
Изплашена от едно изненадващо докосване на пръстите му до гърдите й, Катрин отвори очи. Търлаф наблюдаваше реакцията й. „Той иска да ме изпита“ — осъзна тя и извърна пламналото си от срам лице. Въпреки това не се опита да го отблъсне. Наблюдавайки изпод спуснатите си мигли как огромната му ръка гали кожата й, Катрин с ужас забеляза, че зърната на гърдите й са набъбнали.
— Погледни ме — с дрезгав глас каза Търлаф. След като Катрин се подчини, той попита: — Няма да ми се противопоставяш повече, нали?
— Да. — Катрин подтисна надигащата се в нея погнуса.
Търлаф притисна устни към нейните. Езикът му проникна в сладките дълбини на устата й, а целувката му ставаше все по-настойчива. Катрин понечи да се отдръпне, но нещо по-силно от нея я спря.
— Ела — тихо я подкани Търлаф и й помогна да се изправи. — Прекрасните ти гърди искат да бъдат милвани.
— Но ти каза… — възпротиви се Катрин.
— Зная какво съм казал — прекъсна я той и се засмя пресилено. — Но не съм се клел да не те докосвам.
— Ти, коварна свиня! — думите се бяха изплъзнали от устата й, преди да се осъзнае.
— Държиш ли на кутрето в корема си? — тросна й се Търлаф. — Или възнамеряваш отново да се противиш?
Катрин замълча и отвърна поглед. За детето на Хю бе готова на всичко.
Търлаф се наведе над нея доволен. Устните му засмукаха едното от зърната на гърдите й, опивайки се от несравнимата му сладост. В същото време огромната му лапа си играеше с другото.
— Мисля, че вече си готова за мен — промърмори Търлаф, когато единият му пръст проникна в скритата зад срамните й устни влажна пещера.
Катрин потръпна от погнуса, която Търлаф взе за възбуда. Той обаче бе много ангажиран мъж и в момента нямаше време за губене.
— Днес си почини. — Търлаф се изправи. — Гостите ми си заминават утре сутринта, затова тази вечер ще трябва да влезеш в ролята на домакиня.
Търлаф изпитваше желание да я вземе веднага, но си каза, че тя по всяко време е на негово разположение. Той я остави във ваната, прекоси стаята, но на вратата спря и плъзна жадния си поглед по тялото си.
— Тази вечер облечи смарагдовозелената рокля.
— Смарагдовозелената рокля?
— Роклята, която носеше в деня на нашата първа среща.
Споменът накара Търлаф да се усмихне.
— Мод сигурно ще знае коя имам предвид.
— Но…
— Ще облечеш нещо, което ми харесва — прекъсна я той.
— Прекрасното ти тяло знае, че ми принадлежи, ако и разумът ти да не иска да го признае. — След тези думи той затвори вратата след себе си.
Катрин дълго остана във ваната, парализирана от унижение. По лицето й рукнаха горещи сълзи. Чувстваше се омърсена от докосванията му, които будеха в нея само погнуса. Сега вече Хю никога нямаше да я пожелае, за което тя не можеше да го упрекне. Той щеше да й вземе децата и да я изхвърли.
Катрин излезе от ваната и се подсуши. Когато вдигна нощницата си, видя че е разкъсана и я пусна обратно на пода. Отпусна се гола на леглото и затвори очи, но не можеше да прогони от ума си ужасяващата мисъл за онова, което щеше да се случи тази нощ, когато тъмнината обгърнеше слабите сетива на смъртните.
След малко се появи разтревожената Мод.
— Нарани ли ви? — развълнувано попита тя.
— Само гордостта ми.
— Добре — Мод се закиска, което накара Катрин да зяпне от учудване. — Доколкото знам, още никой не е умрял от наранена гордост.
Вече бе време за вечеря, а Катрин стоеше като парализирана на горната площадка на стълбището. Пищната й коса падаше като бакъреночервен водопад чак до кръста й. Бе облечена в смарагдовозелена копринена рокля и мисълта, че това бе една от любимите рокли на покойния й съпруг, я накара да въздъхне. Изглежда допадаше и на Търлаф.
Горната част на рокята бе тясна, а с бременността и годините фигурата на Катрин се бе поналяла. Зелената коприна едва покриваше тъмните зърна на пищните й гърди. Поглеждайки дръзкото си деколте, Катрин се поколеба какво да прави. Чувстваше се разголена в буквалния смисъл на думата.
Опита се да си вдъхне кураж. Точно в този момент нерешителността нямаше да й помогне. Катрин спусна червената си грива върху гърдите си. „Така! — доволно си помисли тя. — Сега поне не съм съвсем гола.“