Един гърлен смях, който можеше да излиза само от устата на Търлаф, я накара да застане нащрек. Когато вдигна поглед, Катрин забеляза мъчителя си да се задава отдолу по стълбите.
— Идвам, за да те съпроводя до залата — каза той.
— Аз… аз… — заекна Катрин. — Вратата бе отключена. Не бях сигурна дали…
— Гърдите ти заслужават да бъдат обект на възхищение — каза Търлаф, отметна косата й и откри алабастровото и деколте.
Катрин пламна от срам. Усмихнат, Търлаф й предложи ръка и двамата мълчаливо заслизаха по стълбите.
Голямата зала бе пълна с войници. Докато Търлаф я водеше към масата, Катрин имаше чувството, че всички гледат само нея. Чувстваше се като изложен на показ трофей.
Търлаф настани Катрин от лявата си страна, а Калваг О’Донъл седна отдясно. Почти едновременно с домакина се появи Сорли Бой Макдонъл и зае свободния стол до Катрин. Мисълта, че до нея седи приятел, я накара да се почувства малко по-добре. Вечерята бе сервирана и Катрин се успокои, тъй като вече не бе център на внимание.
— Тост за госпожа Катрин — извика Търлаф и вдигна чашата си. Седящите наоколо последваха примера му и вдигнаха чаши.
Катрин седеше, без да помръдне, отказвайки да приеме съмнителната чест, която й се оказваше.
— Пий — рече Търлаф и сложи ръка на рамото й. — Това ще ти помогне да се отпуснеш.
Погледите им се срещнаха и Катрин забеляза в неговия неприкритото предупреждение, че няма да търпи непокорство. Тя кимна и отпи от чашата си.
Доволен, Търлаф се усмихна и я потупа по рамото. След това се наведе към нея, погъделичка я по гърба и прошепна на ухото й:
— Усмихвай се и се преструвай на любезна домакиня.
Катрин преглътна гордостта си и се обърна най-напред към Калваг О’Донъл.
— Добър вечер, господине. Надявам се, че се чувствате добре.
— Добър вечер, графиньо — отвърна О’Донъл, без да откъсва поглед от гърдите й, които заплашваха да прелеят от деколтето. — Щедростта на О’Нийлови е… необикновена…
Лицето на Катрин пламна и Търлаф се подсмихна на смущението й. Подтискайки растящия си гняв. Катрин се обърна към Сорли Бой Макдонъл и си наложи да се усмихне. Макдонъл надмогна състраданието, което изпитваше към младата жена, и отвърна на усмивката й с ледено изражение.
— Както виждам, укротил си фустата — обърна се той към Търлаф.
— Разбира се. Всичко, от което имаше нужда тя, е един истински мъж, който да я постави на мястото и.
Пламнала от срам, Катрин не можеше повече да сдържа гнева си. Тя стана рязко.
— Ще ме извините ли, господа! — с пресилена вежливост попита Катрин.
— Седни! — заповяда Търлаф. — Или искаш отново да станеш за смях?
— Отказвам да седя тук, докато вие разговаряте за мен така, сякаш съм глуха или безчувствена. — От гняв гласът на Катрин премина във фалцет.
— Извинявай — каза Търлаф със състрадателен тон. — Остани и вечеряй с нас. Трябва да се подкрепиш.
— Моля, седнете — каза Макдонъл. — Не исках да ви засегна.
Катрин колебливо седна. Мъжете започнаха да се хранят. Много скоро те напълно бяха забравили за присъствието й и открито говореха за плановете си за война с англичаните, веднага щом Търлаф сложеше край на разпрата си с Хю. При споменаване на името на съпруга й Катрин наостри слух, но Търлаф, който забеляза интереса и, даде знак на останалите да сменят темата.
Разстроена, Катрин яде съвсем малко и то само защото Търлаф, който следеше всяко нейно движение, я накара насила.
След края на вечерята тя видя, че повечето от присъстващите в залата са пияни. Сътрапезниците й също не бяха пренебрегнали виното, а и самата тя се чувстваше позамаяна след двете чаши, които бе изпила по настояване на Търлаф.
Сега той протегна ръка и я притегли към себе си.
— Броя секундите до мига, в който ще останем сами, гълъбче — промърмори на ухото й той. При тези думи Катрин се вцепени.
— Целуни я! — долетя от залата гласът на някакъв войник. Похотливото му предложение бе подкрепено и от други.
— Да, целуни я!
— Укроти вещицата!
— Вземи я!
— Вземи я върху масата!
Смеейки се на дързостта на хората си, Търлаф стисна Катрин в желязната си прегръдка. Инстинктите й я подтикваха към бягство, но тя си наложи да остане и да се усмихне изкусително. Бе решена да продължи да се преструва на смирена и отзивчива и накрая да спечели борбата с Търлаф. За негова най-голяма изненада Катрин обви ръце около врата му.
Устните на Катрин бяха влажни и подканящо отворени. Тя страстно ги впи в устата на мъжа, който изпита непознато чувство на наслада.