— Как… как е тя?
— Графинята се държа гордо като кралица — обясни Франсис. — Тя прояви смелост, каквато никога не съм очаквал от една жена. — След това, за да облекчи болката, която бе изписана на лицето на домакина си, той добави: — Вашата графиня се държа наистина храбро.
Хю кимна и се обърна към Конъл.
— Заведи го при Пег. Кажи на хората, че на разсъмване тръгваме. — След това отново се обърна към Франсис. — Икономката ми ще ви предложи топло ядене и стая за през нощта.
— Закъде тръгваме? — попита Патрик, когато вратата се затвори зад двамата мъже.
— За Ентръм.
— Тогава трябва да сме подготвени за най-лошото — каза Патрик. — Срещата с Макдонъл може да е част от плана на Търлаф.
Хю кимна в знак на съгласие, но същевременно съзнаваше, че няма друг избор.
— Трябва да поемем този риск. — Лорд Бърк, който досега бе мълчал, се надигна.
— Сега си тръгвам, но утре по изгрев слънце ще бъда тук с мъжете си…
— Не — прекъсна го Хю. — Няма нужда да идваш с нас, приятелю. Бебето на Фиона може да се роди всеки момент. Ти…
— Не бих могъл да сторя нищо повече, от това да й държа ръката — възрази Бърк.
— Остани в Дъблин — рече Хю. — Ако става дума за клопка, можеш да известиш вицекраля или кралицата, за да се погрижат за освобождаването на Катрин. Няма да оставя жена си и детето си в ръцете на Търлаф дори и това да ми коства живота. — Лорд Бърк кимна и се сбогува, а Патрик отиде да се погрижи за приготовленията около заминаването им.
Хю си наля една чаша уиски и седна пред камината. „Аз съм виновен за всичко“ — каза си той за хиляден път. Как щеше да погледне Катрин в очите? Какви ли страхове и мъки беше принудена да търпи в лапите на Търлаф?
— Ако е посмял да я докосне, ще го… — Хю гневно запрати чашата в огъня.
13
Дните на Катрин протичаха привидно еднообразни. Всяка нощ Търлаф я тормозеше и въпреки че тя не отстъпи пред опитите му да я съблазни, бе измъчвана от угризения на съвестта. Винаги когато Търлаф се покажеше прекалено настойчив, тя го обсипваше с гневни ругатни. Сама бе изненадана от ужасните обиди и клетви, които излизаха от устата й. Още повече бе изненадана от това, че той още не я бе ударил. „Може би — мислеше си тя, — похотта го прави глух.“
Всяка сутрин Катрин слизаше в двора, където, здраво стиснал букет с крадени цветя, я очакваше Тим. Хванати за ръка, те се отправяха към гробищата, а когато се върнеха, Тим се сбогуваше до следващата сутрин.
Катрин знаеше, че по време на сутрешните си разходки са наблюдавани от войниците и дори и най-малкото своеволие би събудило недоверието на Търлаф.
Мойра също бе свидетел на ежедневните разходки на неравностойната двойка. Решена да се освободи от съперницата си, ирландската красавица обмисляше как най-добре би могла да се възползва от увлечението на момчето.
Един ден, докато се връщаха от гробищата, Тим докосна ръката на Катрин и се изчерви, когато тя вдигна поглед към него.
— Д-дейзи отново има кученца. В к-конюшните. Ис-с-кате ли да го видите? — попита той и отново срамежливо сведе поглед.
— Разбира се, Тим, с удоволствие ще видя кутретата на Дейзи..
Никой не ги спря, когато влязоха в конюшните. Катрин знаеше, че Търлаф вече е известен и вероятно е бесен, задето не бе поискала позволение. „Да върви по дяволите!“ До гуша й бе дошло от постоянните забрани и шпиониране!
Тим я поведе през сумрачните конюшни. Миришеше на конски изпарения, сено и влажна козина. Когато очите на Катрин привикнаха към тъмнината, тя забеляза Дейзи, огромна тъмносива ирландска овчарка, наобиколена от десет боричкащи се топки със сива козина.
Катрин и Тим коленичиха, за да разгледат малките. При вида на огромните непознати същества кутретата започнаха да подскачат, да се търкалят и да се щурат възбудено насам-натам. Катрин и Тим прихнаха и заиграха с тичащите навсякъде, скимтящи и ближещи дланите им кученца. Катрин забеляза, че едното от тях куца и го посочи на Тим.
— Така се роди — обясни той, — но не смея да го кажа на О’Нийл.
— Защо?
— Сакатите кучета не стават за лов. О’Нийл ще го удави.
— Не! — извика Катрин. — Няма да допусна това.
Тъй като не се съмняваше, че тя би могла да спаси кутрето от сигурна смърт, Тим се ухили с облекчение.
— Искате ли го? Можете да го вземете, когато спре да суче.
— Да. Обещавам да се грижа добре за него.
— Госпожо — изрева Търлаф, който бе претърсил конюшните заедно с Лайъм. — Какво търсиш тук? Веднага се качвай в стаята си!
Катрин пребледня като платно, но Тим отвърна храбро:
— Аз… аз я доведох. — Търлаф го прониза с поглед.