„Омагьосала е едно безмозъчно конярче — Търлаф кипеше вътрешно. — Трябваше да я заключа в стаята й, за да не може да си създава съюзници.“
— Г-госпожата е т-толкова тъжна — заекна Тим, ужасен от унищожителния поглед, който му бе отправил Търлаф. — Кутретата я накараха да се засмее. Какво лошо има в това?
Едва сега Търлаф забеляза кученцата.
— Не си направил нищо лошо — каза той и потупа момчето по рамото. — Госпожа Катрин може да вижда кутретата, когато си пожелае.
Катрин и Тим се усмихнаха един на друг.
— Онова там куца — забеляза Лайъм и посочи едно от малките.
— Тогава го разкарайте — нареди Търлаф.
— Не! — извика Катрин.
Изненадани от този изблик на чувства, двамата мъже впериха погледи в нея. Катрин се вкопчи в ръката на Търлаф и го погледна умоляващо.
— Моля те — примоли се тя. — Тим каза, че мога да взема куцото кученце.
— Искаш куцото кученце? — невярващо попита Търлаф.
Лайъм, който стоеше зад него, трябваше да положи огромни усилия, за да не се ухили. Той знаеше, че кутрето вече принадлежеше на графинята. Търлаф не бе в състояние да й откаже нищо… освен свободата.
— Това не е подходящ подарък — възрази Търлаф и направи отрицателен жест с ръка.
— Искам това кученце — настоя Катрин и потърка буза в косматата му ръка. — Нали може?
Този жест накара Търлаф да отстъпи.
— Е, добре — съгласи се той, сигурен, че избликът на чувства от нейна страна се дължи на бременността. — Сега ела.
— Благодаря — промърмори Катрин и се усмихна на Тим. — Ще се видим утре.
Когато двамата с Търлаф си тръгнаха, Тим още дълго гледа след нея.
— Е, момчето ми — докачи го Лайъм, който бе забелязал замечтания израз на лицето му, — нали не се опитваш да отнемеш дамата на О’Нийл?
— Не. — Тим се изчерви виновно.
— Добре — рече Лайъм и приятелски потупа момчето по рамото. — Освен това не мисля, че би било безопасно.
Както и предполагаше, Мойра не завари в конюшните никого, тъй като по това време войниците вечеряха в голямата зала. С тенджера в ръка младата жена се оглеждани за Тим. Откри го да работи в един от боксовете за конете.
— Търсих те — каза Мойра и пристъпи към него.
— Мен? — Тим изглеждаше изненадан. Често се бе възхищавал от разстояние на красивата млада жена, но никога не бе допускал, че тя би могла да го забележи.
— Сготвих повече, отколкото имам нужда, и не знаех какво да правя с яденето — излъга тя. — След това си спомних за теб… толкова мило момче си.
— Аз? — Тим се ухили, поласкан от думите й.
— Да, Тим, затова ти донесох тази гозба.
„Момчето е простодушно“ — мислеше си Мойра. Лесно щеше да спечели доверието му.
— Искам да станем приятели — каза тя. — Искаш ли да бъдеш мой приятел?
— Да. — Тим грейна. Почти не вярваше на щастието си. Сега вече имаше две приятелки. При това необикновено красиви! Войниците на О’Нийл щяха да престанат да му се присмиват. Навярно щяха да му завиждат и да започнат да се отнасят към него с респект.
Мойра подаде тенджерата на Тим, след това седна до него на земята и започна да го наблюдава, докато се хранеши. Момчето не страдаше от липса на апетит, лапаше като невидяло. Мойра скри погнусата си зад изкуствена усмивка.
— Много е вкусно — каза Тим с пълна уста.
При тази гледка стомахът на Мойра се обърна.
— Вие сте много хубава — с възхитен глас й направи комплимент Тим. Този път усмивката на Мойра бе истинска, но при следващите му думи веднага помръкна. — Разбира се, госпожа Катрин е по-красива, но вие също сте много хубава.
— Харесваш ли госпожа Катрин? — попита Мойра и подтисна натрапчивото желание да го зашлеви през лицето.
— Тя е най-добрата ми приятелка — похвали се Тим. — Ще й подаря едно от кученцата на Дейзи. О’Нийл вече ми позволи.
— Много мило от твоя страна. Навярно и ти си най-добрият приятел на госпожа Катрин.
— Да, така си е — Тим погълна остатъка от съдържанието на тенджерата, част от който потече по брадата му. Момчето я изтри с опакото на дланта си, а след това избърса мазната си длан в ризата.
Мойра затвори очи и за малко не повърна.
— Искаш ли утре да дойдеш за вечеря в колибата ми? — покани го тя, след като отново се бе овладяла.
При тези думи сините очи на Тим блеснаха.
— Наистина ли може?
— Разбира се, глупчо, щом те каня — засмя се се Мойра, но след това отново стана сериозна. — Трябва обаче да ми се закълнеш да не казваш на никого. Хората ще си направят погрешни изводи, ако разбираш какво искам да кажа.
— Погледът й бе неустоимо изкусителен, но изразът на недоумение, изписан на лицето на Тим, й даде да разбере, че той няма и представа за какво става дума. — Трябва да пазим приятелството си в тайна. — Мойра не искаше след това обвинително да я сочат с пръст.