— Не се безпокой, мога да пазя тайна — похвали се Тим.
— Разбира се, че мога.
— Идеално! Тогава до утре вечер. — Мойра стана, взе празната тенджера от ръцете му и изчезна.
Сърцето на Тим преливаше от радост. Никога досега не бе имал толкова много приятели!
Рано следобед на следващия ден Търлаф се изкачи по стълбите и се насочи към стаята на Катрин. Без да почука, той бутна вратата и влезе, но стаята бе празна. Объркан, реши да потърси Мод, която в момента бе заета в кухнята.
— Къде е тя? — пожела да зане Търлаф.
— Отиде на гробищата — отвърна Мод, без да прекъсва заниманието си.
Едната от огромните му длани посегна към нея и я накара да остави работата си.
— Но вече е привечер — възрази Търлаф.
— Колко мило, че ми казахте — тросна му се икономката. Времето за вечеря наближаваше, а тя имаше да свърши още толкова много неща. Бе прекалено заета, за да се занимава с един мъж, който се държеше като луд. Без съмнение той пръв щеше да побеснее, ако вечерята закъснее! Понякога мъжете се държаха толкова детински!
Той придоби изражение на котка, която е сигурна, че жертвата й не може да й избяга, и нареди на икономката:
— Приготви лека вечеря за двама. Тази вечер госпожа Катрин и аз ще вечеряме в стаята й.
След това излезе в двора и се отправи към гробищата. Катрин бе негова заложница от няколко седмици, а Хю още не се бе появил. Нима височайшият граф не държеше на съпругата си? Защо не се бе втурнал да я спасява? Тогава Търлаф можеше да го погребе редом до Шон.
Тим стоеше на входа на гробищата. Докато наблюдаваше потъналата в няма молитва Катрин, погледът му бе изпълнен с възхищение и обожание. В очите на Тим Катрин бе една втора Дева Мария.
Търлаф кимна на момчето и застана зад Катрин, която не бе забелязала приближаването му. С разпуснатата си бакъреночервена коса, която стигаше до кръста й, и страхопочтително сведена глава Катрин бе въплъщение на невинността. Ако я видеше така, някой, който не я познаваше, никога не би допуснал колко вироглава можеше да бъде. Търлаф я познаваше добре.
— Върви си в стаята. — Гласът на Търлаф прекъсна молитвата й.
„Върви по дяволите!“ — наруга го наум Катрин, тъй като появата му я стресна. Бе й позволил да посещава гроба на Шон. Защо тогава не я оставеше на мира поне за малко?
— Не съм свършила молитвата — каза тя, без да вдига поглед.
Търлаф, който бе разгневен от непокорното й държание в присъствието на момчето, я сграбчи за ръката и я вдигна на крака.
— Казах да се, качиш в стаята си.
— А аз казах, че не съм приключила молитвата си — упорстваше Катрин и направи опит да се освободи. — Моля се за Шон, така че ще трябва да почакаш.
— Молитвите ти са напразен труд — изрева Търлаф и я разтърси силно. — Аз съм жив и те желая сега.
— Ти, убиец такъв — извика Катрин. — Ще ми се ти също да бе мъртъв!
Търлаф я зашлеви с опакото на ръката си, след това я сграбчи, за да не падне.
— Не я докосвайте! — извика Тим и се спусна към тях.
Кинжалът на Търлаф проблясна на слънцето и се насочи към Тим, който внезапно замръзна на място. Катрин усети, че се задушава. Опасността, грозяща Тим, накара кръвта й да замръзне във вените.
— Моля те, той не разбира… — проплака Катрин, и хвана оръжието. Не можеше да понесе мисълта, че Тим би могъл да пострада заради нея.
Търлаф й хвърли дълъг преценяващ поглед, като продължаваше да държи ножа насочен към Тим.
— Прости ми — извини се тя и увисна на ръката му. — Бебето ме прави избухлива. Не исках да проявя неуважение.
Омилостивен от думите й, но все още решен да накаже неподчинението на момчето, Търлаф нерешително замръзна на място, без да изпуска Тим от поглед.
— Ще ти бъда много благодарна, ако проявиш милост към него — каза Катрин.
Търлаф рязко се обърна към нея. Погледите им се срещнаха. Зелените й очи го гледаха умоляващо и смирено.
— А клетвата, която току-що изрече? — попита Търлаф.
— Ще си върна думите назад — обеща Катрин. Тя коленичи пред него. — Моля те, бъди милостив.
— Стани. — Търлаф й помогна да се изправи. — Закълни ми се.
— Кълна се в честта си.
— Жените не притежават чест.
Катрин преглътна гнева си и се закле:
— Кълна се в живота и душите на дъщерите си. — Търлаф върна кинжала си обратно в канията и се обърна към Тим.
— Днес е щастливият ти ден, момче. Тази жена и слабоумието ти те спасиха. Този път. Не забравяй предупреждението ми. Никога повече не се меси в работите на господаря си. А сега се връщай в конюшните.