„Копеле! — ругаеше го наум тя. — Ако бе застанал на страната на Шон, битката при Фарсетмор щеше да завърши иначе и той нямаше да потърси спасение в замъка на Макдонълови. Ти си също толкова виновен за смъртта му, колкото и те.“
Тъй като бе сигурна, че очите й издават мислите й, тя сведе поглед и съзря кинжала в колана на Търлаф. Преодолявайки силното желание да посегне към него и да го забие в гърдите му, тя отмести поглед.
— Като глава на рода — продължи Търлаф, без да пуска дланите й, — се заклевам във всичко свято да закрилям теб и децата на Шон.
— Да ни закриляш? — повтори тя. — Но от кого?
— Хю О’Нийл ще направи всичко възможно да стане новият граф на Тирон — обясни й Търлаф. — Смъртта на децата на Шон ще бъде добра дошла за него, а английската кралица прощава всичко на скъпия си О’Нийл. Но няма причина за безпокойство. Аз ще се погрижа за безопасността ти.
„А кой ще ни закриля от теб?“ ~ помисли си Катрин, но изрече на глас:
— Независимо от всичко, случило се между нас, винаги съм чувствала, че мога да разчитам на теб.
Окуражен от тези думи, Търлаф надникна в невероятно красивите й очи и бе почти хипнотизиран от смарагдово-зеленото им вълшебство. Той копнеше да я вземе в обятията си и да почувства тялото й, но си спомни съвета на Патрик и, устоявайки на изкушението, доброволно прие най-сладкото страдание в живота си.
— Искаш ли да вечеряме? — рече Катрин и развали магията.
Докато седеше до Търлаф в огромната зала, тя не откъсваше поглед от чинията си и от хляба, маслото и меда. Неспособна да преглътне нито хапка, младата жена наблюдаваше Търлаф, който усмихнато пълнеше чашата й с вино. Катрин се насили да му се усмихне, след което поднесе чашата към устните си и отпи малка глътка.
Мод внесе първото блюдо — ечемичена супа с варено свинско месо.
— Изглеждате чудесно както винаги, момчето ми — фамилиарно го поласка икономката.
— Чувствам се дори по-добре, отколкото изглеждам — похвали се той.
— Пролетно оживление?
— Ех и ти, Мод! Ако бях малко по-възрастен, щеше да се окажеш натясно.
— Вие сте този, който би се оказал натясно — отвърна Мод. — Навремето свещениците пребледняваха, когато се изповядвах. — В отговор на последните й думи залата закънтя от звучния смях на Търлаф.
Облегнат на стената до входа, Патрик наблюдаваше разиграващата се сцена и се молеше Катрин да не реагира като другите жени, изгубвайки самообладание. С безпокойство забеляза, че не се е докоснала до вечерята. Когато Търлаф посочи чинията й и прошепна нещо на ухото на младата жена, сърцето на Патрик едва не спря, а ръката му посегна към кинжала, който носеше на кръста си. Сигурен, че смъртта им е съвсем близо, той наблюдаваше със смесени чувства Катрин, която стана и понечи да напусне залата. На лицето на Търлаф бяха изписани състрадание и загриженост.
— Не ми е добре — прошепна Катрин, докато минаваше покрай Патрик.
Той с облекчение се облегна на стената и затвори очи. Засега опасността бе отминала, но утре отново щеше да надвисне над главите им. И така щеше да бъде всеки ден, докато не му се удадеше да отведе Катрин от Дънганън.
— Съветът ти беше добър. — Този глас накара Патрик да отвори очи. — Ухажването е изключително досадно занимание — оплака се Търлаф. След това сниши глас: — Не знаеш ли някоя по-отзивчива жена?
Патрик се подсмихна.
— Би могъл да посетиш Мойра.
— Мойра?
— Забрави ли, любовницата на Шон… долу в селото.
— Днес съм доволен от теб — рече Търлаф, поласкан от мисълта освен жената на Шон да наследи и метресата му. — А аз имам добра памет.
Патрик се ухили.
— Не се съмнявам в това.
Малко след излизането на Търлаф Патрик напусна незабелязано залата и се качи горе. Без да си направи труда да почука, той се вмъкна в спалнята на Катрин и замръзна на място, тъй като гледката, която се разкри пред очите му, бе направо хипнотизираща.
Катрин седеше в една вана пред камината, а Поли й търкаше гърба. Усетили, че не са сами в стаята, двете жени се извърнаха уплашено. Лицето на Катрин пламна и тя потъна по-дълбоко във ваната. Поли хвърли на мъжа укорителен поглед.
Патрик се отпусна в едно кресло.
— Съжалявам, че прекъсвам банята ти — извини се той с дяволита усмивка, — но трябва да поговорим, докато Търлаф е зает.
— Зает? С какво? — попита Катрин.
— Отиде при Мойра.
— Знаех си, че все ще има някаква полза от нея — промърмори камериерката.
— Търлаф възнамерява да се ожени за теб — обясни Патрик.
— Трябва да се омъжа за него? — извика Катрин. — Никога няма да го направя, а и той не може да ме принуди.