— Да — без да се колебае отвърна Тим.
— Мога да помогна на госпожа Катрин да избяга — каза Мойра. След това добави: — Но тя не бива да знае.
— Защо? — попита момчето. — Тя ще се зарадва.
— Да се провалят плановете на О’Нийл е доста опасно, момчето ми. Госпожа Катрин ще откаже да приеме помощта ни, за да не ни излага на опасност. Загряваш ли вече?
Тим кимна.
— Разбирам.
Изминаха два дена. Катрин бе изпратила човек да му предаде, че е болна, и бе престанала да идва на сутрешните им разходки.
Сега Тим нервно ходеше насам-натам, стиснал в ръка откраднатите цветя. Щеше ли да дойде днес? Или все още не се бе съвзела от издевателствата на О’Нийл? Главата му бучеше от необичайните мисли и планове. Потънал в мисли, Тим забеляза младата жена едва когато тя му извика за поздрав.
— Добър ден, Тим.
Сините очи на момчето блеснаха от облекчение и радост.
То й подаде откраднатите цветя, а по пътя към гробищата скришом я оглеждаше, за да открие следи от жестокостта на О’Нийл.
Катрин бе бледа, но освен малката синина на бузата, по лицето не се забелязваха никакви други следи от насилие.
— Боли ли, госпожо? — изтърси Тим, а след това засрамен от собствената си дързост сведе поглед към корема й.
Катрин спря, погледна го объркано и проследи погледа му.
— Много боли — отвърна тя, допускайки, че става дума за раждането.
Тим простена вътрешно. Връхлетя го непреодолимото желание да убие О’Нийл. Как можеше толкова силен мъжа като О’Нийл да се отнася така жестоко с тази крехка жена?
— Аз… аз ще ви помогна — рече Тим.
— Не е необходимо. Ще се справя сама. — Катрин не можа да скрие, че е развеселена от това странно, но трогателно предложение. За раждането на наследника на Хю някоя акушерка навярно щеше да е по-подходяща от едно конярче.
— Помагаш ми с приятелството си — продължи тя. — Никога няма да забравя това, мой галантен закрилнико.
Катрин с усмивка погали пламналата му буза. Смутен, но и горд, Тим отвърна на усмивката й.
Когато стигнаха гробищата, Катрин коленичи на гроба на Шон, прекръсти се и започна да се моли. Неочаквано върху надгробния камък падна някаква сянка. Изненадана, тя се извърна и закри корема си с ръце.
— Тим, как ме изплаши — извика тя, виждайки момчето да коленичи до нея.
— Трябва да говоря с вас, госпожо… сега, когато О’Нийл не може да ни чуе. — За да е сигурен, че са сами, Тим се огледа предпазливо.
— Да?
От страх да я погледне в очите, които със сигурност щяха да разобличат лъжата му, Тим отвърна поглед.
— Снощи, когато се прибирах от селото, ме спря един непознат. Той знаеше, че сме приятели и ме помоли да ви предам нещо.
— Мъж? — попита Катрин. — Как изглеждаше?
Тим поклати глава.
— Беше прекалено тъмно и не можах да го огледам добре.
— И какво те накара да ми предадеш? — сърцето на Катрин щеше да се пръкне от вълнение.
— Ще ви чака тук в петък по залез слънце. Всичко е подготвено. — Когато погледна в пленителните й зелени очи, Тим едва не й призна, че той е онзи, който щеше да й помогне да избяга. След това обаче си спомни предупреждението на Мойра и замълча. Всичко щеше да бъде напразно, ако се издадеше.
„Хю е накъде наблизо“ — мислеше Катрин с трескав блясък в очите, какъвто Тим никога не бе виждал
— Ще ми напрвиш ли една услуга? — попита Катрин.
— Всичко, което пожелаете! Нали сте най-добрата ми приятелка.
— Обещай ми да не казваш на никого — рече Катрин.
— Кълна се в светата Дева Мария.
— Ти си добро момче. — Катрин го погали по бузата. — Ще ти хареса ли да живееш е мен и мъжа ми в Дъблин?
— Тим я погледна слисано.
— Щ-щ-ще ме вземете с вас?
— С удоволствие, ако искаш. Помисли за това.
14
В същия ден, в който Катрин получи съобщението на тайнствения непознат, Хю и хората му пристигнаха в лагера на Макдонъл в Ентръм. Сорли Бой Макдонъл пристъпи към Хю и стисна ръката му за поздрав. За час от секундата двамата мъже останаха така, изследвайки се един друг с поглед. Войниците на Хю стояха нащрек с ръце на дръжките на мечовете си.
— Това не е клопка — каза Сорли Бой, опитвайки се да освободи възникналото напрежение. — Аз съм човек на честта.
— Вярвам ви — отвърна Хю. — Разбира се, взел съм и предохранителни мерки. — Забелязал въпросителния поглед на мъжа срещу себе си, той продължи: — Ако престъпите думата си, войските на Бет Тюдор веднага ще се нахвърлят върху вас.
Макдонъл смръщи обруленото си от бурите на времето чело, след което отново се усмихна.
— Вие сте умен и предпазлив човек, също като мен. На ваше място бих постъпил по същия начин. — Посочвайки палатката си, той каза: — Елате да се подкрепите.