Хю се засмя. Всеки от двамата мъже потъна в мислите си и разговорът замря за миг. Пред очите и на двамата бе червенокосата и зеленоока красавица с държание на кралица. След това погледите им се срещнаха.
— Как се отнасяха с нея, когато я видяхте? — попита Хю.
„Мили боже!“ — помисли си Макдонъл, забелязал зараждащото се недоверие в погледа на събеседника си. Дори и да се бе оженил заради титлата, междувременно Хю О’Нийл здравата бе хлътнал по жена си.
— Е? — настоя Хю.
— Отнасяха се с нея както се полага за една благородна дама — направи опит да се измъкне Сорли Бой.
— Дяволите ви взели! Нямах това предвид!
— Зная какво имахте предвид. — Сорли Бой реши, че е най-добре да каже истината. — Съмненията ви са основателни. Търлаф изнасили жена ви. Чух виковете й, но не можех да сторя нищо, защото всяка намеса би била равна на самоубийство. А сега е късно да се промени каквото и да било. Станалото станало.
Хю бе пребледнял като платно и видимо кипеше от гняв. Той понечи да отвърне нещо, но Макдонъл го сряза.
— Овладейте се, човече — каза той. — Воденето на война изисква бистър ум. — Той се изправи и смени темата: — Хората ви са също толкова уморени, колкото и моите. Предлагам да отдъхнем тук няколко дена, преди да потеглим.
— Съгласен — рече Хю и се изправи. — Ще използвам времето, 5а да наобиколя шпионите си наоколо. — Двамата мъже си стиснаха ръцете и се разделиха.
Петъкът бе дошъл. Катрин се отказа от ежедневното си посещение на гроба на Шон. Ако се престореше на неразположена, отсъствието й на вечеря можеше да остане незабелязано. Тим й бе обяснил, че както всяка сутрин ще я чака в двора, а след това ще се престори на изненадан от това, че я няма. Катрин бе успяла дори да убеди Търлаф лично да съобщи на Тим за неразположението й. При тази мисъл младата жена се усмихна.
— Имам стомашно разстройство — бе се оплакала тя — и ми се вие свят. Кажи, моля те, на Тим, че днес няма да ходя на гробищата.
— Искаш от мен да занеса съобщение на онзи безмозъчен идиот? — невярващо бе попитал Търлаф.
— И без това отиваш в двора — бе отвърнала тя. — Толкова ли би накърнило гордостта ти да поговориш с едно момче, за което ти си герой?
„Може би наистина съм задължен на момчето“ — помисли си Търлаф. От деня на злополучното произшествие при гроба на Шон Катрин напълно се бе променила и бе станала почтителна и покорна.
— Спечели — бе отстъпил Търлаф.
Сенките в двора ставаха все по-дълги. Катрин реши, че планът й е успял. Бе прекарала целия ден в леглото, симулирайки неразположение. Когато нищо неподозиращата Мод качеше вечерята в спалнята й и се оттеглеше, Катрин щеше да изрови от дъното на сандъка от розово дърво старите си момчешки дрехи. Когато забележеха отсъствието й, тя отдавна вече щеше да бъде при Хю.
Катрин протегна ръка и дръпна звънчето. Когато след няколко минути на прага се появи Мод, младата жена се усмихна едва-едва.
— Би ли казала на Търлаф, че не се чувствам добре и не мога да сляза за вечеря?
— Да. — Мод докосна челото на господарката си. — Щом сервираме на мъжете, ще ти донеса вечерята.
— Не! — извика Катрин. — Искам да кажа… няма нужда да си правиш труда. Изобщо не съм гладна.
— Гладна или не, детето има нужда от храна — настоя Мод. — Не искам да чувам възражения. Разбрахте ли ме?
— Да. — Катрин не бе разкрила плановете си пред възрастната жена, тъй като се боеше, че тя ще се противопостави на рискованото бягство. Сега се надяваше, че икономката ще се покаже достатъчно благоразумна да не съобщи веднага на Търлаф, когато намери стаята й празна.
Още щом вратата се затвори след Мод, Катрин скочи от леглото и се втурна към сандъка от розово дърво. С трескава бързина тя разхвърля съдържанието му по пода, добра се до дъното и извади оттам момчешки панталони, риза, чорапи, шапка и ботуши за езда.
Сърцето й щеше да се пръсне, а пръстите й трепереха толкова силно, че се безпокоеше дали ще успее да се преоблече. Какво щеше да стане, ако някои влезеше в стаята в този момент?
Катрин се поколеба. Сега ли да сложи момчешките дрехи или да ги вземе със себе си и да се преоблече зад параклиса?
„Сега, веднага“ — реши тя. Преоблечена като конярче, имаше по-големи шансове да се измъкне незабелязано. Какъв смисъл има да поема толкова голям риск, ако я пипнеха още в самото начало.
Катрин съблече нощницата си и нахлузи панталоните. След това простена отчаяно. Панталоните бяха прекалено тесни за наедрялото й тяло. Нямаше какво да се прави. Тя се напъха в тях криво-ляво и остави ризата да пада свободно, за да прикрива корема й. След това прибра косата си и я скри под шапката. Накрая обу черните кожени ботуши и се насочи към вратата.