Допря ухо до нея и се ослуша за шумове по коридора. Нищо. Открехна я и надникна през пролуката. Не се виждаше жива душа. Тя си пое дълбоко дъх, направи съдбоносната крачка в и затвори вратата зад себе си.
Опряла гръб до стената, Катрин се запромъква по слабо осветения коридор към стълбището.
До слуха й достигна глъчката от залата и тя спря. Поколеба се откъде да излезе — от главния или от задния вход. Задната част гъмжеше от прислужници, а отпред можеше да срещне някой закъснял за вечеря войник на Търлаф.
Катрин се спусна по стълбището, като се стремеше да остане в сянката на стената. Пътят към главния вход бе безлюден. Ако навън не се навърташе някой, навярно щеше да успее.
Растящият страх така стягаше гърдите й, че тя едва успяваше да си поеме дъх, но краката й я понесоха сами. Катрин се стрелна на пръсти през вестибюла, отвори вратата с ловко движение с ръка и излетя навън. Дворът беше пуст.
Катрин заобиколи краднешком постройката и облегна гръб на каменната стена. Сърцето й биеше като лудо, а дъхът й бе накъсан и учестен. Бебето започна да рита в утробата й. Тя взе шепа пръст и начерни пребледнялото си лице. След това се спусна през поляната зад параклиса, а оттам към гробищата.
В това време Мод тъкмо бе излязла от кухнята и тръгваше към стълбището. Ядосан от това, че Катрин не бе слязла за вечеря, Търлаф се появи на вратата на голямата зала, но като съзря икономката, спря на площадката на стълбището.
— Ще занеса на Кати нещо за хапване — обясни Мод. — Бедната е толкова зле, че не може да слезе.
При тези думи Търлаф разтегли лице в гримаса.
— Днес тя ходи ли на гробищата?
— Да не сте оглушал? — тросна му се Мод. — Момичето е болно и цял ден е пазило леглото.
— Аз ще й го занеса — каза Търлаф и измъкна подноса с вечерята от ръцете на възрастната жена. — Ще видим колко е болна.
— Не смущавайте момичето — скара му се Мод.
— Връщай се в кухнята — нареди Търлаф, разгневен от поучителния й тон. — Аз съм възрастен човек и сам зная какво да правя.
— Хм! — Мод се обърна и изчезна по посока на кухнята.
Първото нещо, което Търлаф видя, когато влезе в празната спалня, бяха разпилените по пода дрехи. След това вниманието му привлече празното легло. Той изрева с все сила да повикат Лайъм и Мод и се спусна надолу по стълбите. Когато двамата се появиха, Търлаф тикна подноса в ръцете на икономката.
— Избягала е… тази змия — просъска той. — Не може да е стигнала далече. Мод, претърси къщата. — След това се обърна към Лайъм. — Аз ще я потърся на гробищата, а ти виж в конюшните.
Докато Търлаф даваше нареждания на Мод и Лайъм, Катрин вече се промъкваше към гроба на Шон.
Беше новолуние и наоколо бе тъмно като в рог, така че тя виждаше едва на една ръка разстояние пред себе си. Изострените й от страха сетива долавяха всеки звук.
Катрин дочу тихо цвилене на кон. Тя се насочи слепешком по посока на звука и едва не се сблъска с единия от двата чакащи коня. Пред нея, там, където бе очаквала Хю, стоеше изненаданият Тим.
— Какво правиш тук? — попита тя. — С нас ли идваш?
— Аз… аз ще ви помогна да избягате — отвърна Тим. — Няма никакъв непознат и никакво съобщение.
От очите на Катрин по начернените й бузи бликнаха горчиви сълзи на разочарование. Беше й напълно ясно, че една бременна жена и едно умствено недоразвито момче не са в състояние да стигнат сами до Дъблин. Това би било изключително глупаво, а освен това и опасно.
— Няма да тръгна — отвърна Катрин, докато трескаво размишляваше как да се върне незабелязано в стаята си. — Мислех, че мъжът ми е дошъл да ме спаси.
— Нямаме време за приказки — подкани я Тим, сякаш тя не бе казала нищо. — Трябва да тръгваме
— Рискът да си навлечем гнева на Търлаф е прекалено голям — възрази тя.
— Но аз искам да помогна на най-добрата си приятелка — каза Тим и я дръпна за ръката. — Трябва да бягаме.
Катрин понечи да се освободи. Внезапно очите на момчето се разшириха от ужас, а пръстите му пуснаха ръката й. След това Тим политна напред и Катрин понечи да го задържи, но тежестта му я накара да се свлече на колене. Сега тя забеляза кинжала, който стърчеше от гърба на момчето.
— Света Дево Марио! — изпищя тя. — Тим!
Очите на момчето се склопиха и то не отвърна нищо повече.
— Боже мой — изхлипа Катрин, приведена над безжизненото му тяло.
Търлаф протегна ръка, за да извади ножа от раната. Зърнала ръката, която извади кинжала от тялото на Тим, а след това изтри острието в ризата му, Катрин простена.