— Кучетата са мои — поправи я Търлаф. — Както всичко останало в Дънганън. — Докато я наблюдаваше, погледът му омекна. Търлаф протегна ръка и изненадващо нежно погали бузата й. — Всичко.
След като се бе погрижила за гроба на Шон, Катрин коленичи пред пресния гроб на Тим и постави откъснатите в градината цветя до простия дървен кръст. Тя се прекръсти, сведе глава и започна да се моли за душата на момчето, но скоро мрачните й мисли отново взеха превес.
— Съжалявам — прошепна тя. — Само заради мен трябваше да се простиш с живота толкова рано. Ако не се бях колебала толкова…
Сломена от чувство за вина, Катрин се обля в сълзи.
„Призованите от смъртта са избавени от бремето на живота — помисли си тя, а останалите са пленници на душевните си страдания.“
Потънала в размисли за трагичната си съдба, Катрин не забеляза, че не е сама. Когато се изправи, за да напусне гробищата, срещу себе си видя тъмни, преливащи от омраза очи. Катрин извика от уплаха.
— Значи тук била вещицата със зелените котешки очи — просъска Мойра и се прекръсти. — Няма да позволя да погубите и Търлаф, подобно на Шон.
— Изчезвай — грубо заповяда Катрин.
Мойра не помръдна. При вида на обезобразеното лице на съперницата й на устните на Мойра трепна злорада усмивка.
— Изчезвай или ще съжаляваш — заплаши я Катрин.
„Английската вещица вече не е красива“ — помисли си Мойра, засмя се и изчезна.
Катрин я проследи с поглед. По обратния път се почувства по-самотна от всякога. Заобиколена от врагове, почти не можеше да си представи, че някога бе гледала на Дънганън като на свой дом.
15
Както всеки ден, Катрин спря на входа на гробищата и се огледа. Въпреки топлите слънчеви лъчи я полазиха студени тръпки.
След като не забеляза нищо необичайно, Катрин прогони неприятното чувство, че е наблюдавана и се отправи към гроба на Тим.
Коленичила пред гроба, тя постави върху него свежите цветя, които бе донесла, прекръсти се и се помоли за душата на момчето. Днес бе решила да не ходи на гроба на покойния си съпруг, така че стана и се обърна.
— О! — уплашено извика Катрин.
На няколко крачки от нея, иронично стиснала устни, стоеше Мойра. Катрин, която бе разколебана от заслепяващата омраза в погледа на жената срещу себе си, отстъпи крачка назад.
— Тайните заклинания няма да ви помогнат вече — каза Мойра. — Трябваше да избягате, когато имахте възможност за това.
— Ти си планирала бягството ми заедно с Тим.
Мойра пристъпи заплашително близо и със светкавично движение замахна към Катрин. Преди обаче блестящото острие да достигне целта си, Катрин я бе сграбчила за китката и сега с всичка сила я дръпна напред. Мойра изгуби равновесие и политна към земята.
Викайки за помощ, Катрин се втурна към входа на гробищата, но наедрелият корем й пречеше да се движи. Тя настъпи полите на роклята си и падна, поставяйки ръце пред корема си, за да запази детето.
Само след миг Мойра бе при нея и двете жени започнаха да се търкалят по земята. Катрин направи опит да отблъсне нападателката си, но скоро остана без сили и бе притисната по гръб към земята.
Блестящият кинжал проряза въздуха. Със силата на отчаянието Катрин се търкулна настрана и вдигна ръце, за да се предпази от смъртоносния удар. Острието засегна лявата й ръка, от която бликна фонтан
— Не! — изкрещя Катрин.
Мойра отново се опита да я прободе с ножа. В този момент обаче сякаш от небитието изникна една ръка, която изпреварвайки смъртоносния удар, я стисна за китката.
— Коварна змия — изръмжа Търлаф и изби оръжието от ръката на жената. Той изви ръката й на гърба и я притисна по корем на земята.
След това се извърна към Катрин, но забеляза с бялото на очите си повторното проблясване на стоманата. Търлаф изби кинжала от ръката на Мойра, сграбчи я за гърлото и започна да стиска все по-силно и по-силно.
Катрин с ужас наблюдаваше как Маура се бори за въздух, как силите й започват да я напускат и накрая тялото й остана да лежи безжизнено на земята. Трепереща от страх, Катрин скочи и се втурна към гроба на Тим.
— Помощ! Помощ!
— Върни се! — изфуча Търлаф, докато гледаше след нея и сипеше ругатни.
Катрин трескаво се опитваше да намери някакво скривалище, като постоянно отчаяно се извръщаше назад. Накрая забеляза кървящата си ръка и подгизналата от кръв рокля.
— Боже мой — простена тя и падна на колене.
— Не искам да те боли — каза Търлаф, който бе изникнал до нея. Той съблече ризата си и уви в нея кървящата ръка. След това вдигна Катрин на ръце и я понесе към двора.