— Мод! — изрева Търлаф, докато изкачваше стълбите. Внимателно сложи Катрин на леглото и се обърна към икономката. — Мойра се опита да я убие.
— Трябва ми гореща вода — каза Мод, след като хвърли бегъл поглед към подгизналата от кръв риза. — Изпратете някой да ми донесе игла и конец. — Когато забеляза пребледнялото лице на Катрин и полуспуснатите й клепачи, възрастната жена добави през рамо: — Наредете също да ми донесат чаша греяно вино и сънотворните ми билки.
Търлаф изпълни онова, което му бе казала Мод и реши, че е време да се отърве от трупа на Мойра, така че се запъти към двора.
В този момент видя откъм конюшните към него да тича един от войниците му.
— Имаме проблем… — задъхано извика той.
Във въздуха се разнесе свистене и върху двамата мъже се изсипа дъжд от стрели. Една от тях се заби в рамото на войника и той се свлече на земята. Друга, носеща инициалите на граф Тирон, се заби току пред краката на Търлаф.
Дворът на Дънганън бе пълен с войници на Макдонъл и Хю О’Нийл. Заварени напълно неподготвени, хората на Търлаф слагаха оръжие.
— Добър ден, скъпи братовчеде — каза изникналият сякаш от небитието Хю.
— Очаквах те — отвърна Търлаф. — Добър ден за умиране, не съм ли прав?
— Ако човек има желание да се срещне с твореца си — рече Хю и извади кинжала си. Забравили всяка лоялност, войниците се събраха в двора, за да наблюдават двубоя на двамата благородници.
Търлаф се ухили, въпреки че не му бе до смях, и също извади кинжала си. В сравнение с него — с огромния му ръст и физическа сила — граф Тирон приличаше на юноша.
Хю и Търлаф започнаха да се дебнат и да обикалят в кръг като в някакъв танц на смъртта. Всеки от тях се опитваше да открие силните и слаби страни на противника си. Търлаф притежаваше по-голям обхват на действие, но пък Хю бе по-пъргав.
— Хайде, ела, кучи сине — предизвикваше го Търлаф. — Ще получиш жена си само през трупа ми.
Хю неочаквано направи крачка напред и докосна с острието на кинжала си бузата на Търлаф, от която потече първата кръв, след това също толкова бързо отскочи назад.
— Ще ме бръснеш или ще ме убиваш? — попита Търлаф. Звучеше доста по-спокоен, отколкото всъщност се чувстваше. — Ела по-близо и се бори като мъж.
Хю не се оставяше да бъде предизвикан. За да победи човек като Търлаф, имаше нужда от бистър ум. И късмет.
Само редките стонове на двамата противници и свистенето на остриетата нарушаваха легналата в двора тишина. Отново и отново двамата се нападаха един друг, а след това се отдръпваха, но никой не успяваше да спечели надмощие.
Неочаквано Търлаф се оказа в непосредствена близост до братовчед си. Хю замахна като бесен, за да го прониже, но не уцели и Търлаф отскочи назад.
Хю го последва. Търлаф, който само това и бе чакал, подложи крак, така че противникът му изгуби равновесие и политна към земята, изпускайки оръжието си.
Търлаф мигновено се оказа над него, но още преди блестящото острие на кинжала му да докосне гърлото на Хю, той сграбчи смъртоносната ръка и се опита да я извие назад.
— Всичките тези години, през които си близал ботуши в двора на английската кралица, толкова са те изнежили, че приличаш повече на жена — подигра му се Търлаф.
В отговор Хю с все сила ритна братовчед си в слабините. Търлаф изрева от болка и пусна за миг противника си. Хю се изтъркаля настрана, напипа кинжала си и отново скочи на крака.
Задъхвайки се, двамата мъже продължиха да се дебнат, да се спускат един към друг и отново да отскачат назад. Краят настъпи изненадващо за всички.
— Заслужава си човек да рискува живота си само заради една нощ с Кати — опита се да провокира съперника си Търлаф, за да го накара да направи погрешна стъпка. — Толкова страстна и отзивчива…
Хю простена от гняв и попадна в обхвата на оръжието на противника си. Блестящата стомана изсвистя, прорязвайки въздуха в широка дъга, за да прободе гърдите му.
Хю отскочи в страни, прехвърли кинжала от дясната в лявата си ръка и го заби в гърлото на противника си.
Напълно неподготвен, Търлаф изпусна оръжието си и сграбчи врата си, от който стърчеше кинжалът. След това с ужасяващ хрип се преви и се строполи на земята, където остана да лежи неподвижно.
Тогава го чуха. Смразяващ кръвта вик на болка и страх проряза въздуха.
— Катрин! — Следван по петите от Патрик, Хю се втурна към къщата, а след това нагоре по стълбите, воден от виковете на жена си. Болезнените викове секнаха внезапно точно когато двамата мъже се бяха добрали до вратата на спалнята.
— Отворете! — извика Хю и започна да блъска с юмруци по заключената врата.