— Моля те… ти не разбираш — проплака тя.
Гласът на Хю омекна.
— Тогава ми обясни какво те безпокои.
— Аз… аз… Търлаф ме омърси.
Хю се вцепени. Защо трябваше да му напомня това?
— Зная какво е направил Търлаф — каза той — и не виждам защо трябва да се ровим в тези неща.
— Но…
— Скъпа, напълно съм наясно какво е направил той и реших да се опитам да го забравя. Станалото станало.
— Ти си решил да забравиш? — невярващо повтори Катрин. Тя се изправи и го стрелна с поглед. — Колкото и лесно да е да се забрави, всичко това се случи на мен, а не на теб!
Решен да постигне своето, Хю се изправи пред жена си.
— Просто не мога да видя връзката между онова, което ти е сторил той, и желанието ми да вечеряш с мен.
Раменете на Катрин се отпуснаха. Тази вечер щеше да му бъде трудно да я придума.
— Мъжете в залата знаят…
— Няма да се отделям от теб — обеща Хю. — След това ще ти бъде по-лесно. Вярваш ли ми? — Хю протегна ръка и зачака.
Катрин се взря в изпълнения му с надежда поглед и протегнатата ръка и изгуби самообладание.
— Аз… аз… просто не мога.
— Хвани ме за ръка и влез в залата с достойнство — заплаши я Хю — или ще трябва да те замъкна за косите.
Катрин преглътна нервно.
— Няма да посмееш.
— Почакай да видиш — предизвика я той.
Катрин остана за миг като вцепенена, след това мина покрай него и се насочи към вратата. Отвори я, но долитащият от залата шум я изплаши.
Тя се притисна към него като малко момиченце.
— Ще ме хванеш ли за ръка?
Сърцето на Хю се късаше, но изразът на лицето му остана неумолим. Ако сега отстъпеше, Катрин никога нямаше да се реши да слезе долу.
Двамата се хванаха за ръце и заслизаха по стълбите. С всяка крачка долитащият от залата шум ставаше все по-силен, а лицето на Катрин — все по-бледо.
— Всичко ще бъде наред — каза Хю. Той спря и я целуна по челото, за да я окуражи. — Обещавам.
Без да пуска ръката му, Катрин изправи рамене и кимна. Хю я поведе към залата, а отчаяно вкопчените й в ръката му пръсти му причиняваха не само физическа болка.
Граф и графиня Тирон влязоха в залата с царствена походка и се насочиха към почетната маса.
Войниците, покрай които минаваха поздравяваха Хю и се усмихваха на Катрин. Окуражена, тя им отвърна, но усмивката замря на лицето й, когато видя пред себе си Лайъм.
— Добър вечер, графиньо — каза той и отстъпи встрани. — Радвам се да ви видя отново здрава и в добро разположение на духа.
— Благодаря — промърмори Катрин.
Патрик я посрещна с добре познатата й иронична усмивка.
— Видът ти стопля сърцето ми — каза той и седна до нея.
— Благодаря ти, Патрик — усмихнато рече Катрин. Мод се появи, натоварена с чинии с телешко рагу. Докато им сервираше, тя рече:
— Чудесно е отново да ви види човек на полагащото ви се място, госпожо.
— Ами ти не ми донесе вечеря — докачи я Катрин, а на устните й трепна усмивка. — Постави ме пред избора да сляза в залата или да умра от глад.
— Прислугата е за това, да следва нарежданията на господаря си — каза Мод. След това хвърли многозначителен поглед към Хю и добави: — Това и правя.
След като Мод се бе оттеглила, Катрин се обърна към съпруга си. Хю направи невинна гримаса.
— Обзалагам се, че тази проклета жена никога не е следвала нечии нареждания — избоботи Патрик и накара сътрапезниците си да избухнат в смях. — Така е възпитала и дъщеря си, но вече е късно да се съжалява.
Патрик хвърли поглед към Катрин и се опита да я докачи.
— Всички жени са еднакви — придирят, карат се, недоволстват. А, между другото, Кати, струваш ми се понаедряла, откакто старите ми очи те видяха за последен път.
Хю се засмя звучно, а Катрин му хвърли строг поглед.
— Съпругът ми изглежда е забравил, че макар и наедряла, му нося доста злато — каза тя. — Скоро той ще е горд баща, а Ирландия ще се сдобие с третия граф Тирон.
Хю разклати виното си.
— Може и да е момиче — подхвърли той.
— Не, няма никакво съмнение, че ще е момче — каза Катрин, взе голямо парче хляб и дебело го намаза с масло.
Лъжицата на Патрик увисна във въздуха току пред устата му. Той преглътна една усмивка и се обърна към Хю, който му хвърли замислен поглед.
Както посягаше към чашата си за вино, Катрин вдигна поглед и пребледня. Пред нея стоеше Лайъм, а в ръцете му се мяташе космата тъмносива топка.
— Графиньо, нося ви поздрави от Дейзи — каза той.
Катрин го погледна недоумяващо.
— Малките вече не сучат — обясни Лайъм и вдигна високо скимтящото кученце. — Това е кутрето, което не е годно за лов. Или сте променила намеренията си?