Вулкан, когото тя безмерно обичаше, бе още един повод за притеснения в нейния малък свят. Всичките й опити да го дресира оставаха безуспешни и кутрето бе постоянен повод за търкания между нея и Мод.
Катрин настояваше икономката да извежда Вулкан на разходка и от ден на ден възрастната жена ставаше все по-недоволна заради допълнителното си задължение. Катрин знаеше, че е несправедливо да иска това от Мод, но без Хю нямаше сили да се среща с хората му.
Сега тя се извърна от прозореца, за да позвъни за Мод. Беше станало време за разходката на Вулкан. Малко след това се появи икономката, която изглежда не бе в най-добро настроение.
— Вулкан трябва да бъде изведен — каза Катрин.
— Тогава го изведете сама — тросна й се Мод. — Нямам желание да ставам бавачка на една толкова безполезно създание.
— Аз съм графинята на Тирон — каза Катрин и се изправи в пълен ръст пред Мод. — Подчинявай се на заповедите ми или си търси нова работа.
— Нито ще се грижа за малкия звяр, нито ще си търся друга работа — отвърна Мод, която бе малко по-висока от Катрин. — Господар в този дом е графът, а не вие.
Двете жени стояха една срещу друга и си разменяха войнствени погледи. Накрая Катрин отстъпи.
— Не мога да изведа Вулкан — призна тя със сълзи в очите. — Ако можех, щях да го сторя.
Гласът и изражението на Мод поомекнаха.
— Защо пък не?
— Защото… се боя.
— Няма от какво да се боите — увери я Мод. — Видях ви да стоите до прозореца и зная как копнеете да излезете навън. Не можете да прекарате остатъка от живота си в тази стая. Вземете Вулкан и се разходете с него из градината.
Катрин нерешително прехапа долната си устна.
— Бих могла да занеса цветя на гробищата — рече тя накрая. — Къде е мъжът ми?
Мод се поколеба. Гробищата със сигурност не бяха най-подходящото място за повдигане на настроението.
— Графът е в кабинета.
Следвана от палавия Вулкан, Катрин напусна стаята си и за пръв път от онзи трагичен ден, към които постоянно я връщаха кошмарите й, слезе сама по стълбите и се отправи към кабинета.
Хю тъкмо бе възложил на Патрик да замине за Дъблин. Патрик и отряд войници на графа трябваше да доведат Поли, Мейв, Шана и бавачката Нели.
— Влез — извика Хю в отговор на почукването й.
С отварянето на вратата Вулкан се втурна в непознатата за него територия.
Катрин се усмихна на мъжете.
— Надявам се, че не преча — каза тя. — Мога да дойда по-късно.
— Влез — рече Хю с надеждата, че жена му най-сетне е превъзмогнала душевните си терзания и всичко ще тръгне по старому.
— Може ли да занеса малко цветя на гробовете? — попита Катрин.
— Това е твоят дом — обясни й Хю. — Няма нужда да искаш позволение за каквото и да било.
— Разбира се, просто исках да те уведомя. — Тя се изчерви засрамена. — Съжалявам, ако съм попречила.
— Иди с нея — обърна се Хю към Патрик, след като Катрин бе изчезнала. — Сега гробищата не са най-подходящото място за. Кати. Тя държи на теб. — Патрик кимна в знак на съгласие и напусна стаята.
Вулкан се втурна през портата на гробищата, но Катрин се поколеба. Възможно ли бе душите на наскоро починалите да й сторят нещо? Тя огледа пустите гробища. Въпреки топлите лъчи на слънцето по гърба й полази студена тръпка и тя потрепери.
Катрин събра цялата си смелост, направи няколко крачки и като не се случи нищо, въздъхна с облекчение. Ослушвайки се и за най-лекия шум, Насочи се към гроба на Шон. Тя коленичи пред паметната плоча, отстрани отдавна увехналите цветя и постави на тяхно място свежия букет, който бе донесла със себе си. След това се прекръсти и се помоли за душата на покойния си съпруг.
Малко след това се появи Патрик и от страх да не я уплаши извика за поздрав още отдалече. След това коленичи до нея, прекръсти се и промърмори, заеквайки, една кратка молитва.
— Двамата с Шон израснахме заедно — рече Патрик. — Загубата на близък човек е единствената болка в живота на ирландеца.
— Амин — отвърна Катрин. — Сестрите ми винаги са твърдели, че в Ирландия живеят изключително варвари, но изглежда има някакво равновесие. За всяка трохичка щастие трябва да заплатим с болка.
Патрик скочи на крака и помогна на Катрин да се изправи. Когато понечи да тръгне към изхода, младата жена поклати глава и пое в обратната посока.
— Хю ли те изпрати? — попита тя, докато вървяха по алеите между гробовете.
— Да, той се безпокои нещо да не смути разходката ти.
Патрик я погледна.
— Графът изпитва чувство за вина.
— Защо? — изненадано попита Катрин.
— Чувства се отговорен, че те е пуснал без охрана.
— Хю не можеше да знае…