— Радвам се, че виждаш нещата по този начин — прекъсна я Патрик насред думата. — Може би трябва да му го кажеш.|
— Тук е — каза Катрин и спря пред друг един гроб. Тя коленичи, подреди донесените цветя и започна да се моли.
— Тим? — отрони се от устните на Патрик, когато прочете името върху надгробната плоча. — Но той бе още момче. Как е станало?
Катрин продължаваше да се взира в гроба, сякаш не бе чула въпроса му. Как можеше да му признае вината си за смъртта на Тим? Какво щеше да си помисли Патрик за нея? Хю щеше да научи и тогава… По бузите й рукнаха горчиви сълзи.
Патрик коленичи до нея и утешително сложи ръка на рамото й.
— Разкажи ми все пак какво се случи.
— Грешката беше моя — изхлипа Катрин. — Аз съм виновна за смъртта на Тим.
Убеден, че тя не би могла да навреди и на мравка, Патрик я държа в обятията си, докато сълзите й пресъхнаха.
— Какво се случи?
— Бяхме се сприятелили с Тим и той се опита да ми помогне да избягам, но аз се поколебах. Търлаф… — Тя замлъкна, неспособна да продължи.
Изморен от обикаляне насам-натам, Вулкан закуцука към тях. Катрин взе кутрето на ръце, а то започна да ближе солените сълзи от бузите й.
— Търлаф е убил момчето — рече Патрик. — Грешката не е била твоя и не трябва да се укоряваш. — След това добави: — Да съм те лъгал някога?
— Да, лъгал си ме. — Смехът на Катрин бе по-скоро хлипане.
— Вярно, но не за такива неща. — Патрик я щипна по чипото носле и този жест я накара да се засмее. — Остави Вулкан на мен, аз ще го отнеса обратно.
— Прави го, докато все още можеш — каза Катрин и му подаде кутрето. — Ирландските овчарки не остават вечно бебета.
Патрик пристисна Вулкан към лицето си и целуна влажната му муцунка.
— Само след няколко месеца Вулкан със сигурност ще ме носи на гърба си.
Когато напуснаха гробищата, Патрик угрижено огледа Катрин. Да, можеше да се пребори с чувството й за вина, но за това щеше да му е необходимо доста време.
Хю, който разговаряше в двора е Конъл и Лайъм, още отдалече зърна Патрик и Катрин, които се връщаха от гробищата. Когато се приближиха, забеляза подутите й, зачервени очи и разбра, че е плакала. Заради Шон ли бе плакал или заради онова, което й бяха причинили? Нищо не желаеше по-горещо от това Катрин най-сетне да му се довери.
— Чаках те — каза Хю, докато поемаше кученцето от ръцете на Патрик. — Време е Вулкан да бъде дресиран.
— Опитай да те видим — докачи го Катрин. Тя добре знаеше, че мъжът й само щеше да си вземе белята. Сама цяла седмица се бе мъчила да научи на нещо кутрето, докато накрая не се отказа.
Патрик, Конъл и Лайъм се ухилиха на честолюбието на графа. Няколко стоящи наблизо войници се опитаха да скрият усмивките си.
— Ще посмее ли някой — включително и скъпата ми съпруга — да сключи един малък облог за изхода на това начинание? — предизвика зрителите Хю.
— Не искаме да ти измъкваме с мъка изкараните пари — отвърна Патрик. Всички в двора, включително и скъпата съпруга, се засмяха.
В този момент се появи мърморещата Мод, която смяташе за грях да се хаби хубава храна заради някакво си куче, и недоволно подаде на Хю чиния с апетитни парченца месо. Без да обръща внимание на хапливите й забележки, Хю поднесе чинията под носа на Вулкан, на когото му потекоха лигите.
— „Седни!“ и „На място!“ ще бъдат първите команди, които ще научи Вулкан — обяви Хю и подаде чинията на Катрин.
След това постави Вулкан на земята, натисна задната част на тялото му към земята и заповяда:
— Седни! — След това възнагради кутрето с едно парченце месо. Вулкан научи урока си учудващо лесно:
С „На място“ бе доста по-трудно. Хю нареди на Вулкан да седне, а след това нареди около него парченца месо. Кучето ведага скочи и ги излапа.
Зрителите избухнаха в смях. Хю изруга на глас, но всъщност не бе истински ядосан. Би устроил в двора на замъка състезания с каруци, ако знаеше, че това ще накара жена му да се усмихне.
— Ако дамата на сърцето ми мисли, че би постигнала по-голям успех от мен, моля да заповяда — предизвика я Хю, повдигайки вежди.
След като тикна чинията в ръцете на Патрик, Катрин пристъпи напред и коленичи до кутрето. След това погледна Хю и го помоли:
— Отдалечи се малко и постави едно парче месо на земята.
Когато Вулкан понечи да се спусне към месото, Катрин го задържа и каза меко:
— На място.
Вулкан започна да скимти и да се опитва да се изскубне.
— На място — с малко по-строг глас нареди Катрин и кучето се успокои.
Катрин го пусна, при което Вулкан вдигна глава и размаха опашка, но остана на място. Зарадвана, Катрин го похвали и го възнагради с парче месо.