Катрин помоли Хю да премести забраненото парче месо малко по-близо и повтори същото нещо. Когато парченцето остана непобутнато пред самата муцунка на Вулкан, Катрин му позволи да го изяде.
— Имаше нужда от нежната ръка на една майка.
Хю наблюдаваше неочаквания обрат с намръщено чело, тъй като се бе надявал да впечатли Катрин, като дресира малкия й любимец.
— Вулкан трябва да се научи също да се приближава при повикване — обясни Хю, нареди на кучето да легне и се отдалечи на няколко крачки от него.
След това вдигна ръка, подхвърли във въздуха едно парче месо и извика:
— Ела.
Вулкан наклони глава на една страна и остана да лежи с муцунка върху предните лапички. Дворът бе огласен от смях.
— Мисля, че Вулкан е уморен — извика Катрин и се закиска.
— Или сит — добави Патрик. Всички с изключение на Хю се запревиваха от смях.
— Ще оставим другите команди за утре — рече Хю и предложи ръка на жена си. — Какво ще кажеш да се прибираме?
Катрин го улови под ръка, но Вулкан не помръдваше.
— Бедничкият, направо е капнал — каза тя и погледна Хю с омагьосващите си зелени очи. — Не би ли могъл да го поносиш.
Хю спря, за да вземе на ръце опърничавото кутре. Когато го вдигна, Вулкан тъкмо бе решил да удовлетвори една своя физиологична нужда.
— Ти, коварно чудовище! — изръмжа Хю и се обърна към Катрин. — Целите ми ботуши са мокри!
Мъжете в двора се държаха за стомасите, а в очите им имаше сълзи от смях.
Когато Хю настигна жена си, изражението на лицето му се промени. Усмихнат, той пристъпи към нея.
— Просто е чудесно да те видя отново усмихната — каза Хю.
Катрин се изчерви, а Хю неочаквано тикна кутрето в ръцете й и влезе в къщата.
Мъжете вече се бяха разпръснали из двора, когато отвътре прозвуча възбуденият глас на Катрин.
— Ах, ти, непослушно куче! Цялата ми рокля е мокра! — В отговор се разнесе гръмкият смях на Хю.
Рано на другата сутрин Катрин слезе в двора, защото искаше да изпрати Патрик, който заминаваше за Дъблин, за да доведе Мейв и Шана. Пребледняла от притеснение, Катрин стоеше до съпруга си и гледаше Патрик, който вече се качваше на коня.
— Бъди предпазлив! — помоли го тя. — Колко ще продължи пътуването?
— Не се безпокой — успокои я Хю и сложи ръка на рамото й.
— Ще браня малките до последен дъх — увери я Патрик. — Още преди края на месеца ще сме в Дънганън.
Катрин протегна ръка и стисна неговата. След това каза:
— Бог да те пази, приятелю.
Хю стисна ръката на своя офицер и му пожела добър път. Когато мъжете се скриха от погледа им, Хю се обърна към жена си. Тя угрижено бе повдигнала вежди, а на лицето й се четеше страх.
Хю се надяваше пристигането на Мейв и Шана да допринесе за пълното оздравяване на Катрин и да й помогне да заличи от паметта си ужасните събития от миналото. Що се отнася до него, възнамеряваше през следващите няколко седмици да прекара много часове със съпругата си.
— Какво те тревожи, Кати?
— Мислиш ли, че вече са ме забравили?
— За кого говориш?
— За дъщерите си. — Катрин се опита да прочете истината в очите на Хю. — Мислиш ли, че Мейв и Шана са ме забравили?
— Да забравят майка си? — Хю се засмя. — Не ми се вярва.
— Но откакто за последен път се видяхме мина много време.
— На теб ти се е сторило много — каза Хю и я прегърна нежно. — Освен това, кой би могъл да те забрави?
Лъчите на утринното слънце се отразяваха в бакъреночервената коса на Катрин и я обграждаха с тайнствен ореол. Големите й зелени очи блестяха като смарагди, а прелъстително розовите устни будеха желание за целувка.
Хю се наведе, за да опита от примамливата сладост на устата й, но Катрин се вцепени от страх и уплашено отстъпи назад.
— Никога няма да ти причиня болка — каза Хю и отдръпна глава в мига, в който устните им вече почти се докосваха.
— Прости ми — извини се Катрин и съжали за хладното си държание, но страхът в погледа й остана.
Хю се насили да се усмихне и смени темата.
— Макар че още е рано — предложи той, — Вулкан би могъл да получи втория си урок.
Уплашеният израз в очите на Катрин изчезна и тя дяволито погледна мъжа си.
— За негово величество, кралят на кучетата, е прекалено рано за ставане — каза тя. — Вулкан все още спи в леглото ми.
Хю усмихнато погали корема й.
— Защо не му направиш компания. Да разнасяш постоянно това бреме сигурно е ужасно изморително.
— Признавам, че съм напълняла — каза Катрин, — но до раждането има още три месеца.
— Скоро ще се клатушкаш като патица, моя трудноподвижна съпруго — докачи я Хю, докато двамата влизаха в къщата.
— Като патица ли? — изфуча тя. — Как смееш да ми говориш така? Никога досега не съм се клатушкала като патица.